Специфичните обучителни нарушения са част от невроразвитийните нарушения. Те се срещат при деца с нормален интелект, без моторни, сензорни (увредени зрение, слух) или психиатрични проблеми. Въпреки това, тези деца изпитват значителни и специфични затруднения в усвояването на основни училищни умения като четене, писане, изразяване, смятане.
Най-често обучителните нарушения стават видими в началния етап на училищното обучение, когато от детето се изисква системно овладяване на академични умения. В някои случаи обаче ранни затруднения в езика и комуникацията могат да бъдат забелязани още в предучилищна възраст.
Съгласно дефиницията на Institut des troubles des apprentissages (2014), терминът обучителни нарушения обхваща група от неврологично обусловени разстройства, които водят до специфично и значително увреждане на определени когнитивни функции, пряко свързани с уменията за четене, писане и математическо мислене в контекста на училищното обучение
Важно е да се направи разграничение между обучителни затруднения и обучителни нарушения.
Обучителните затруднения са временни и обикновено се повлияват от подходяща педагогическа подкрепа.
Обучителните нарушения са устойчиви във времето, запазват се въпреки интервенциите и изискват дългосрочни компенсаторни стратегии, адаптации и специализирана подкрепа, с цел оптимално функциониране на детето в учебна и социална среда.
Видове специфични обучителни нарушения и техните характеристики
Според международната класификация от Диагностичен и статистически наръчник на Менталните разстройства – DSM V
Нарушения засягащи четенето – дислексия
Дислексията (Dyslexia) е трайно нарушение на способностите за четене при интелигентни деца без сензорно, моторно, психично разстройство или сериозен социално-културен дефицит. Скоростта и точността на четене са засегнати, което влияе върху разбирането на прочетеното. Често наблюдаваме съпътстващи затруднения и с правописа (дизортография), с математическите умения, зрително-моторната координация и организационните умения, като не е задължително всички изброени области да бъдат засегнати (L’association québécoise des troubles d’apprentissage AQETA, 2014).
Дислексията се среща при около 10% от населението. Трябва да се отбележи, че децата с дислексия нямат интелектуални проблеми, а напротив – притежават силни страни на интелекта, на които могат да разчитат, за да разработят стратегии за компенсиране на затрудненията си.
Дислексия може да бъде от няколко вида в зависимост от засегнатите когнитивни функции участващи в четенето:
- Фонологична дислексия – характеризира се с липса на автоматизиране на декодирането, тоест съотнасянето на графемите във фонеми (на буквите в звуци).
- Лексикална дислексия или повърхностна дислексия – характеризира се с трудности при запаметяването и автоматизацията на идентифицирането на цялостната форма на думите и следователно с тенденцията систематично да се прибягва до декодиране, т.е. преобразуване на графема-фонема
- Смесена дислексия – това е най-тежкият вариант, който засяга както процеса на декодиране (графемно-фонемното съответствие), така и визуалното разпознаване на формата на думите.
Характеристики на дислексията
- Значителни затруднения при четене
- Липса на автоматизация при четене
- Неправилно, бавно или напрегнато четене
- Замяна на букви, които имат визуална прилика
- Замяна на букви със сходни звукове
- Пропускане, заместване или добавяне на букви или срички
- Забавена скорост на четене
- Нарушена интонация при четене
- Трудно разбиране на прочетен текст, значително по-добро разбиране при слушане
- Избягване на дейности изискващи четене
Нарушения засягащи писането и писменото изразяване – дизортография
Дизортографията (Dysorthography) е обучително нарушение, което пречи на детето да разбере и усвои правописните правила, по-специално съответствието фонема-графема. Детето, което има дизортография не успява да направи връзка между звуците, които чува, и тяхното изписване. Дизортографията може да бъде съпътствана от дислексия (нарушение на четенето), но може и да се прояви самостоятелно, без затруднения с четенето.
Най-често срещаните затруднения при дизортография са:
- Грешки в изписването на буквите
- Липса на автоматизация в изписването на думите – писането е бавно, изисква много усилия и концентрация
- Замяна на букви с визуална или фонологична прилика
- Затруднено усвояване на правописа
- Лошо писмено изразяване, неясен писмен израз, подредба и организация, на фона на добро и правилно устно изразяване
- Избягване на дейности изискващи четене, писане, пресмятане
Нарушения засягащи математическите способности – дискалкулия
Децата с дискалкулия (Dyscalculia) изпитват постоянни трудности при разбирането и боравенето с основните математически понятия. Тези увреждания се отразяват и в дейностите изискващи математически разсъждения и по-сложните операции.
Най-честите прояви са свързани с неразбиране на понятието число :
- проблем с разбирането на принципите на броене (например затруднено броене чрез посочване на предмети)
- лошо възприемане на числови величини – трудност при класифициране или подреждане на елементи, оценка на количества и т.н.
- трудности при използването на математически понятия (например повече от…, по-малко от… еквивалентно на…. и т.н.)
- трудности при прекодиране на числа (например преписване в писмен вид на число, чуто устно и обратно)
- нетипични трудности при запаметяването и усвояването на таблиците за събиране и умножение, както и липса на плавност и точност в изчисленията.
- затруднения с геометрични понятия и задачи
- затруднения при боравене с пари
- децата с дискалкулия често изпитват затруднения с визуално-пространствените способности
Често специфичните обучителни нарушения могат да бъдат съпътствани от:
- Дисфазия (Dysphasia) – специфично езиково нарушение засягащо рецептивната и експресивната реч.
- Диспраксия (Dyspraxia)- нарушение на планирането, реализирането и автоматизирането на волеви движения.
- Дисграфия (Dysgraphia) – нарушение на възможността за писане. Почерка е изкривен, трудно се спазват редовете.
- Синдром на дефицит на вниманието с или без хиперактивност СДВХ (ADHD)
Обучителните нарушения не са лесно разпознаваеми, за разлика от физическите увреждания, тъй като много деца успяват временно да компенсират своите трудности чрез допълнителни усилия, паметови стратегии или повишена мотивация. Поради тази причина затрудненията невинаги се проявяват в ранните етапи на обучението, а могат да се откроят ясно след първите няколко години в училище.
До този момент е възможно детето вече да е натрупало значително изоставане в учебните умения, въпреки че е успяло частично да компенсира затрудненията си. Именно затова е от ключово значение, когато родителите или учителите забележат или подозират затруднения, свързани с ученето, детето да бъде насочено за подробна невропсихологична оценка, която да изясни естеството и степента на трудностите.
Важно е да се подчертае, че не всички деца с проблеми в ученето задължително отговарят на критериите за специфични обучителни нарушения. При част от децата се наблюдава по-бавно съзряване на определени когнитивни функции, което води до по-късно развитие на конкретни умения, без да е налице трайно нарушение.
Въпреки това, като се има предвид, че всяко забавяне в развитието може да повиши риска от вторични затруднения, включително ниска самооценка, тревожност, поведенчески реакции и социални трудности, ранното извършване на цялостна невропсихологична оценка при наличие на съмнения остава най-добрият и отговорен подход.
Ранната диагностика е от решаващо значение за навременното разпознаване на потенциални нарушения или забавяния в развитието и за предприемане на адекватни мерки още в началния етап.
Чрез ранно идентифициране на специфичните трудности и прилагане на целенасочени терапевтични и адаптивни стратегии, детето получава подкрепата, необходима за оптимално развитие на своите когнитивни, учебни и емоционални способности.
Ранната интервенция не само подпомага максималното разгръщане на потенциала на детето, но и значително намалява риска от вторични последици в по-късен етап, като неуспех в училище, емоционални затруднения, тревожност и понижена самооценка.
