Специфичните обучителни нарушения са част от невроразвитийните нарушения, които се срещат при деца, които имат нормален интелект и които нямат моторни, сензорни (увредени зрение, слух) или психиатрични проблеми. Тези деца се научават по-трудно от връстниците си да четат, да пишат, да смятат, да се изразяват или да се концентрират. Специфичните обучителни нарушения най-често започват да се проявяват когато детето е в началното училище. Затруднения свързани с езика и комуникацията могат да се проявят и да бъдат забелязани и в по-ранен етап на развитие.
Според Института по обучителни нарушения (Institut des troubles des apprentissages 2014), терминът обучителни нарушения обхваща набор от дисфункционални разстройства с неврологичен произход, които специфично и значително увреждат определени когнитивни способности, свързани с уменията за четене, писане или математическите способности в началното училищно обучение.
За разлика от обучителните затруднения, които са временни и преодолими, обучителните нарушения са постоянни и устойчиви въпреки интервенциите. Следователно те изискват прилагането на помощни средства и компенсаторни стратегии.
Видове специфични обучителни нарушения и техните характеристики
Според международната класификация от Диагностичен и статистически наръчник на Менталните разстройства – DSM V
Нарушения засягащи четенето – дислексия
Дислексията (Dyslexia) е трайно нарушение на способностите за четене при интелигентни деца без сензорно, моторно, психично разстройство или сериозен социално-културен дефицит. Скоростта и точността на четене са засегнати, което влияе върху разбирането на прочетеното. Често наблюдаваме съпътстващи затруднения и с правописа (дизортография), с математическите умения, зрително-моторната координация и организационните умения, като не е задължително всички изброени области да бъдат засегнати (L’association québécoise des troubles d’apprentissage AQETA, 2014).
Дислексията се среща при около 10% от населението. Трябва да се отбележи, че децата с дислексия нямат интелектуални проблеми, а напротив – притежават силни страни на интелекта, на които могат да разчитат, за да разработят стратегии за компенсиране на затрудненията си.
Дислексия може да бъде от няколко вида в зависимост от засегнатите когнитивни функции участващи в четенето:
- Фонологична дислексия – характеризира се с липса на автоматизиране на декодирането, тоест съотнасянето на графемите във фонеми (на буквите в звуци).
- Лексикална дислексия или повърхностна дислексия – характеризира се с трудности при запаметяването и автоматизацията на идентифицирането на цялостната форма на думите и следователно с тенденцията систематично да се прибягва до декодиране, т.е. преобразуване на графема-фонема
- Смесена дислексия – това е най-тежкият вариант, който засяга както процеса на декодиране (графемно-фонемното съответствие), така и визуалното разпознаване на формата на думите.
Характеристики на дислексията
- Значителни затруднения при четене
- Липса на автоматизация при четене
- Неправилно, бавно или напрегнато четене
- Замяна на букви, които имат визуална прилика
- Замяна на букви със сходни звукове
- Пропускане, заместване или добавяне на букви или срички
- Забавена скорост на четене
- Нарушена интонация при четене
- Трудно разбиране на прочетен текст, значително по-добро разбиране при слушане
- Избягване на дейности изискващи четене
Нарушения засягащи писането и писменото изразяване – дизортография
Дизортографията (Dysorthography) е обучително нарушение, което пречи на детето да разбере и усвои правописните правила, по-специално съответствието фонема-графема. Детето, което има дизортография не успява да направи връзка между звуците, които чува, и тяхното писане. Дизортографията може да бъде съпътствана от дислексия (нарушение на четенето), но може и да се прояви самостоятелно, без затруднения с четенето.
Най-често срещаните затруднения при дизортография
- Грешки в изписването на буквите
- Липса на автоматизация в изписването на думите – писането е бавно, изисква много усилия и концентрация
- Замяна на букви с визуална или фонологична прилика
- Затруднено усвояване на правописа
- Лошо писмено изразяване, неясен писмен израз, подредба и организация, на фона на добро и правилно устно изразяване
- Избягване на дейности изискващи четене, писане, пресмятане
Нарушения засягащи математическите способности – дискалкулия
Децата с дискалкулия (Dyscalculia) изпитват постоянни трудности при разбирането и боравенето с основните математически понятия. Тези увреждания се отразяват и в дейностите изискващи математически разсъждения и по-сложните операции.
Най-честите прояви са свързани с неразбиране на понятието число :
- проблем с разбирането на принципите на броене (например затруднено броене чрез посочване на предмети)
- лошо възприемане на числови величини – трудност при класифициране или подреждане на елементи, оценка на количества и т.н.
- трудности при използването на математически понятия (например повече от…, по-малко от… еквивалентно на…. и т.н.)
- трудности при прекодиране на числа (например преписване в писмен вид на число, чуто устно и обратно)
- нетипични трудности при запаметяването и усвояването на таблиците за събиране и умножение, както и липса на плавност и точност в изчисленията.
- затруднения с геометрични понятия и задачи
- затруднения при боравене с пари
- децата с дискалкулия често изпитват затруднения с визуално-пространствените способности
Често специфичните обучителни нарушения могат да бъдат съпътствани от:
- Дисфазия (Dysphasia) – специфично езиково нарушение засягащо рецептивната и експресивната реч.
- Диспраксия (Dyspraxia)- нарушение на планирането, реализирането и автоматизирането на волеви движения.
- Дисграфия (Dysgraphia) – нарушение на възможността за писане. Почерка е изкривен, трудно се спазват редовете.
- Синдром на дефицит на вниманието с или без хиперактивност СДВХ (ADHD)
Нарушенията в обучението не са толкова очевидни, колкото физическите увреждания, защото успяват да прикриват трудностите си компенсирайки ги до определена възраст, Затрудненията може да не се проявят докато детето не завърши първитe си няколко години в училище. До този момент е вероятно значително да е изостанало в обучението, но да е успяло частично да компенсира затрудненията си. Ето защо изключително важно е, когато родителите или учителите подозират, че детето изпитва затруднения свързани с ученето, да го насочат за подробна невропсихологична оценка.
Трябва да се подчертае, че не всички деца, които изпитват проблеми с ученето, непременно ще бъдат диагностицирани със специфични обучителни нарушения. Някои деца съзряват по-бавно и развиват определени умения по-късно от останалите. Въпреки това, като се има предвид, че всяко забавяне в развитието може да изложи детето на риск от широк спектър от проблеми, включително социални и емоционални трудности, важно е по-скоро да се извърши пълна невропсихологична оценка при поява на съмнения за проблеми с ученето.
Ранната диагностика е от решаващо значение за идентифициране на потенциални проблеми в развитието на децата и предприемане на стъпки за тяхното разрешаване. Чрез идентифициране на трудностите и прилагане на необходимите терапевтични и адаптативни мерки в ранен етап, можем да помогнем на децата да получат подкрепата, от която се нуждаят, за да достигнат пълния си потенциал. Ранната намеса може също да предотврати развитието на по-сериозни проблеми в бъдеще.