Емоционалната интелигентност при децата

Съдържание

• Какво е емоционална интелигентност?
• Емоциите – невроанатомични основи
• Огледалните неврони: основа на емпатията
• Чувствителни периоди в развитието на мозъка
• Какво е емоционален коефициент
• Защо е важна емоционалната интелигентност
• Как да подкрепите детето да развие своята емоционална интелигентност?

Какво е емоционална интелигентност?

Емоционалната интелигентност (ЕИ) представлява набор от способности, свързани с възприемането, разбирането, регулирането и ефективното управление на емоциите. Терминът за първи път е употребен от изследователите Питър Саловей и Джон Майер през 90-те години на миналия век. Те определят ЕИ като част от социалната интелигентност, която включва способността да се наблюдават собствените и чуждите чувства и емоции, да се прави разлика между тях и способността правилно да се използва тази информация с цел ефикасно ръководене на мисленето и действията ^[1]

Развитието на емоционалната интелигентност е от решаващо значение за психологическото благополучие на децата, за социалната компетентност и успеха им в училище и в живота. От невропсихологична гледна точка, емоционална интелигентност се базира на специфични мозъчни региони, невронни мрежи и процеси, които постепенно узряват през детството.

Емоционално интелигентно дете е това, което се е научило да се справя само с емоциите си.

Емоционалната интелигентност се състои от четири ключови умения:

• Възприемане на емоциите – включва способността да идентифицираме фините емоции в себе си, както и в другите чрез изражението на лицето, езика на тялото, речта и т.н. Хората с висока ЕИ са много чувствителни към емоционалните сигнали, които показват събеседниците. [2]
• Разбиране на емоциите – включва способността да разпознаваме и разбираме сложни емоции и емоционални „връзки“ (как емоциите преминават от една към друга) и правилното тълкуване на значението им.
• Регулиране на емоциите – отнася се до способността да управляваме силните емоции и импулси по ефикасен и конструктивен начин. Стратегии като емоционална преоценка позволяват на хората с висока ЕИ да се справят ефективно с гнева, тъгата, безпокойството и стреса. [3]
• Използване на емоциите – това умение включва овладяването на емоциите, приятни и неприятни, за да успяваме да се мотивираме, да взимаме обмислени решения, да планираме ефективно и да постигаме целите си. Емоциите съдържат изключително полезна информация, която ръководи нашето мислене и поведение. [4]

Тези взаимосвързани умения осигуряват основата за социално и емоционално функциониране. Високата емоционална интелигентност ни позволява интуитивно да схващаме социалната динамика, да формираме здрави взаимоотношения, да съчувстваме и да проявяваме емпатия, да упорстваме в предизвикателствата и в крайна сметка да процъфтяваме в работата и живота. За разлика от коефициента на интелигентност IQ, който остава стабилен през целия живот, емоционалната интелигентност може да се развива чрез различни техники, моделиране и практика.

Развитието на емоционална интелигентност у децата е от ключово значение за това те да се превърнат в емоционално стабилни, социално умели, мотивирани и издръжливи възрастни.

Емоциите – невроанатомични основи

Невронаучните изследвания през последните десетилетия дават много информация относно невроанатомичните основи на емоционалната интелигентност или кои са регионите в мозъка, които отговарят за разпознаването и обработването на емоциите.

Емоциите се обработват от сложни невронни връзки в мозъка, които се обособяват и развиват през детството и юношеството, по време на периода, в който се развиват нашите социални и емоционални умения. В основата на ЕИ в мозъка е лимбичната система, която представлява центъра за емоционален контрол.

Няколко ключови мозъчни структури участват в обработката на емоциите и допринасят за емоционалната интелигентност:

• Амигдала – структура в мозъка, състояща се от ядра с форма на бадем, разположена дълбоко в темпоралния дял. Амигдалата играе ключова роля за възприемането и откриването на емоционалното значение в сензорната информация. Тя придава емоционално значение на спомените и контролира инстинктивното поведение, свързано със страх, гняв и агресия. Амигдалата има добре развити връзки с мозъчните области, участващи в сензорната обработка, запаметяването (хипокампуса) и контролирането на автономните реакции. Тя помага за бърза емоционална реакция, при откриването на негативни емоции или потенциална заплаха. При стресова ситуация или, когато сме в опасност, амигдалата стимулира хипоталамуса и това задейства физиологичната реакция „бий се или бягай“ (fight or flight response). Тази реакция се задейства от освобождаването на хормони, като адреналин, норадреналин, кортизол, които подготвят тялото да се справи със заплаха, или да избяга на безопасно място.
• Префронтален кортекс (PFC) – разположен е в предната част на фронталните дялове. В него се извършват висши когнитивни функции като планиране, вземане на решения, контрол на импулсите и модулиране на емоционалните реакции.
• Вентромедиален префронтален кортекс (vmPFC) – играе централна роля при вземането на емоционални решения и разбирането на емоциите в контекста на ситуацията. Той комуникира двупосочно с амигдалата за да регулира и интегрира емоционалните сигнали с придобитото вече познание от предишен опит.
• Дорзолатерален префронтален кортекс (dlPFC) – участва в екзекутивните (изпълнителни) функции, работната памет и регулирането на емоциите чрез когнитивна преоценка. Една от функциите му е да намали активността в амигдалата при регулиране на емоциите като извършва когнитивна преоценка чрез промяна на негативните мисловни модели [5].
• Хипокампусът кодира в паметта подробностите за емоционалните събития и контекста, в който са се проявили. Той свързва спомените със моментните емоции.

В ранна детска възраст емоциите се обработват предимно чрез субкортикалните области като лимбичната система, част от която е амигдалата, поради незрялостта на префорнталната кора и слабо развитите ѝ връзки с останалите мозъчни региони. Това кара децата да бъдат по-импулсивни и несдържани в емоциите и техния отговор. С времето и опита, невронните връзки между амигдалата, вентромедиалния префронтален кортекс, дорзолатералния префронтален кортекс и хипокапмуса стават все по-добре развити и позволяват много по-добър емоционален контрол. Това позволява на децата да се учат от емоционалните преживявания, да изразяват чувствата си, да развиват балансирани и обмислени емоционални реакции. Докато амигдалата осигурява бързи емоционални реакции, префронталния кортекс позволява регулирането на тези реакции, така поведението става по-сдържано и по-социално приемливо.

От огромно значение за развитието на емоционалната интелигентност е житейския опит. Ранните травматични преживявания могат да активират прекалено много амигдалата, правейки децата свръхбдителни към негативните емоции. От друга страна, стабилната среда може да насърчи развитието на вентромедиалния префронтален кортекс в подкрепа на емоционалната регулация. [6] Развитието на емоционална интелигентност се случва постепенно, тъй като невронните връзки, пътища и системи се превръщат във все по-зрели и усъвършенствани чрез опита и израстването. [16]

Лимбичната система, част от която е амигдалата, е в основата на обработката на емоциите при децата. С възрастта, връзките ѝ с префронталния кортекс се развиват, което води до повече самоконтрол, който е ключов за развитието на емоционалната интелигентност.

Огледалните неврони: основа на емпатията

В допълнение към лимбичната система, огледалните неврони играят ключова роля във възникващата емоционална интелигентност на децата. Огледалните неврони са специализирани нервни клетки, разположени в премоторния кортекс и долния париетален кортекс на мозъка. Когато извършваме действие или изпитваме дадена емоция, съответните огледални неврони се активират. Интересното е, че същите тези неврони се активират, когато наблюдаваме някой друг да извършва действие, или когато просто си представяме, че извършваме действие. Огледалните неврони ни позволяват вътрешно да симулираме и изживеем това, което другите чувстват.

При децата огледалната невронна система се развива още от ранна детска възраст. Децата имитират това, което правят възрастните. Проучвания при бебета показват, че техните огледалните неврони се активират, когато наблюдават различните емоционални изражения на лицата на възрастните. Наблюдението и взаимодействието на емоционални модели за подражание (от родителите, близките, учителите) осигурява опита, необходим за увеличаване на невронните връзки в огледалната невронна система. С увеличаването на връзките, огледалните неврони успяват да разпознават фините емоционални изражения, промяната в гласа и жестовете по време на комуникация, което прави децата по-способни да споделят гледни точки, да разпознават социалните знаци и да бъдат по-съпричастни и по-загрижени за другите. Емоционално наситената среда ускорява този процес на съзряване. Проучванията с fMRI разкриват, че по-силното активиране на огледалните неврони при децата корелира с по-високо ниво на емпатия, разпознаване на емоции и просоциално поведение.

Огледалните неврони са от съществено значение за имитацията, която е ключова за процеса на обучение. Нашето оцеляване като социални същества зависи от разбирането на действията, емоциите и намеренията на другите. Огледалната невронна система е основополагаща за развитието на емпатията и на емоционалната интелигентност. Никога не забравяйте, че децата се учат от примера на възрастните.

Чувствителни периоди в развитието на мозъка

Мозъкът има чувствителни периоди, в които невронните връзки, поддържащи емоционалната интелигентност се увеличават много бързо. Ранното детство, особено възрастта между 0-5 години, е изключително важен период на експоненциален растеж. Лимбичната система, огледалните невронни мрежи и префронталната кора изграждат здрави връзки по време на този етап, полагайки основите на емоционалната интелигентност за цял живот.

Децата продължават да усъвършенстват уменията си и през юношеството, когато пред тях се изправят нови предизвикателства при разбирането на сложни социални емоции и взаимоотношения. Подобряването и укрепването на ЕИ е процес който продължава през целия живот благодарение на невропластичността на мозъка, като всеки нов етап носи нови емоционални умения за овладяване.

Какво е емоционален коефициент

Ние невропсихолозите, измерваме емоционалната интелигентност с тестове, подобни на тези, с които измерваме интелекта, като накрая изчисляваме стойността на емоционален коефициент ЕК (EQ).

Eмоционалния коефициент отразява нивото на развитие на различните компоненти на емоционалната интелигентност :

• самопознание: способността да разпознаваме и разбираме собствените си емоции.
• самоконтрол: способността да се контролираме и регулираме емоциите по подходящ начин.
• емпатия: способността да разпознавате и разбирате емоциите на другите.
• мотивация: способността да използвате емоциите, за да постигнем целите си и да останем мотивирани.
• социални умения: способността да управляваме хармонично взаимоотношенията с другите.

Тези 5 компонента помагат за по-доброто разбиране, изразяване и регулиране на собствените и чуждите емоции. Те се считат за основни за да можем да бъдем успешни в личен и професионален план.

Емоционалния коефициент, подобно на интелектуалния коефициент IQ може да има стойности, които варират, като средните стойности са от 90 до 110.

Защо е важна емоционалната интелигентност

• Научните проучвания в областта показват, че емоционалната интелигентност е добър индикатор за бъдещ успех в отношенията, здравето и качеството на живот.
• Децата с висока ЕИ имат по-добър успех в училище, по-ангажирани са в клас, по-склонни са да сътрудничат и обикновено са лидери в класа.
• Децата с висока ЕИ избират по-здравословен начин на живот, като са по-малко склонни да употребяват цигари, алкохол, дрога
• Високата ЕИ предсказва успеха в кариeрата по-добре от наличието на висок интелектуален коефициент IQ. Разбирателството и работата в екип, управлението на стрес и конфликтите на работното място са от ключово значение за развитието на добра кариера.

Емоционалната интелигентност и когнитивната интелигентност са много различни, но са взаимно допълващи се. Невронните мрежи, които ги поддържат са взаимосвързани. Когнитивната интелигентност и емоционалната интелигентност играят важна роля в способността ни да се адаптираме към света, като нито едната не е по-важна от другата.

Как да подкрепите детето да развие своята емоционална интелигентност?

ЕИ процъфтява, когато детето се развива в емоционално наситена среда. Връзката родител-дете е модел за подражание и осигурява на децата възможността свободно да изпитват и изразяват емоциите си. Отразяването на чувствата и етикетирането на емоциите помагат на децата да разберат и управляват собствените си чувства.

• Етикетиране на емоциите и разширяване на емоционалния речник: когато децата са запознати с различните видове емоции и имат нужния речник, за да ги идентифицират и назоват – гняв, тъга, страх и т.н., те придобиват емоционално съзнание и емоционална грамотност. Обсъждането на емоциите в ежедневието, чрез книги и разговори предоставя прекрасна възможност за развиване на ЕИ. “Виждам, че сега си тъжен, ядосан…, Според теб сега той/тя какво изпитва?“
• Валидиране на емоциите: валидирането на емоциите на децата ги кара да се почувстват чути и разбрани. “Виждам, че ти е трудно да спреш да играеш, но сега е време за обяд ” 

• Даване на положителен пример : когато родителите реагират на стреса спокойно, отнасят се към другите с уважение и разбиране и демонстрират търпение, децата интернализират тези поведения.

• Умения за справяне с емоциите: особено важно е да научим децата на различни видове стратегии, с които да изградят способност за емоционално саморегулиране. Научете ги как да практикуват дълбоко дишане, различни техники за релаксация, броене до 10 преди реакция, положително преформулиране и преосмисляне на ситуацията и др.

• Практикуване на емпатия: от решаващо значение за социалните умения на децата е да умеят да разбират емоциите и гледната точка на другия. Чрез преживяванията още в ранна детска възраст, те се учат да развиват и прилагат емпатия. Най-лесният начин да научите детето на емпатия е вие самите да показвате емпатия – съпричастност към него и към чувствата на другите.

• Допускане на неуспехи: осигурете подкрепа и разбиране, дори, когато детето не реагира емоционално правилно в дадена ситуация.

• Насърчаване на самосъзнанието: обсъждането на силните, слабите страни, ценностите и целите на децата помага за изграждането на вътрешноличностна интелигентност в подкрепа на развитието на ЕИ
• Преди всичко, развитието на емоционалната интелигентност на детето означава да му покажете, че не винаги сте в състояние да контролирате това, което ви се случва, но винаги сте отговорни за вашите реакции.
• Научете се да управлявате правилно вашите емоции за да бъдете добър модел на подражание.

С редовното практикуване на тези стратегии от най-ранна възраст се укрепват невронните пътища, поддържащи емоционалните умения. Но развиването на емоционалната интелигентност изисква време и последователност. Бъдете търпеливи, защото децата ще правят грешки, но важно е те да се учат от тях и от опита. Дългосрочните ползи от отглеждането на емоционално интелигентни деца са безценни. Ако децата знаят как да използват емоциите си, ако знаят как да разчитат на тях, те могат много благоприятно да насочват действията и решенията им.  

---

Ако смятате, че детето ви се нуждае от подкрепа за развиване на саморегулацията, социалното съзнание или способността за вземане на решения, моля, свържете се с мен. Ще се радвам да обсъдим вашите цели и да преценим дали моите услуги могат да бъдат подходящи за вашето семейство.

Предлагам индивидуални терапевтични сесии за деца и родители, с цел развиване на емоционалната интелигентност на децата по интересен и забавен за тях начин.
Моят терапевтичен подход е изцяло базиран на данните от най-новите изследвания в сферата на невронауките, като се фокусира главно върху утвърждаване на чувствата, моделиране на поведението и развиване на стратегии за справяне с емоциите.

Ако статията ви е харесала и я намирате за полезна, чувствайте се свободни да я споделите, за да достигне до повече хора. Благодаря!