Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност СДВХ

Съдържание

• Какво е синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност СДВХ?
• Симптоми на синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност при деца
• Видове синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност
• Съпътстващи затруднения
• Кой може да диагностицира СДВХ?
• Как се диагностицира СДВХ?
• Важността на ранната диагностика на СДВХ
• Причини за синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност
• Неврокогнитивна рехабилитация и поведенческа терапия за подкрепа при СДВХ
• Медикаментозна терапия за лечение на СДВХ
• СДВХ при възрастните
• Съвети за родители на деца със СДВХ

Какво е синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност СДВХ?

Синдром на дефицит на вниманието със или без хиперактивност СДВХ ( The syndrome of attention deficit disorder and hyperactivity ADHD) е невроразвитийно разстройство (developmental disorder), което най-често се диагностицира в предучилищна и училищна възраст, като процента на клинично диагностицираните случаи в световен мащаб варира между 7% до 11%. СДВХ е недостатъчно добре диагностициран при момичета, както и в слуачаите, когато синдромът се проявява без хиперактивност.

СДВХ се характеризира с проблеми с концентрацията, вниманието и контрола на импулсите, като затрудненията оказват негативно влияние върху ежедневния живот и поведението. Децата със СДВХ изпитват трудности да седят неподвижно, да следват указания и инструкции, като често действат, преди да обмислят нещата. Лесно се разсейват при изпълнението на задачи, дори когато се опитват да се съсредоточат върху работата си. Тези затруднения често водят до проблемно и неадаптирани поведение, конфликти у дома, неуспех в училище и проблемни взаимоотношения с връстниците.

Научните изследвания и анализи показват, че в около 90% от случаите, симптомите и техните последствия персистират в зряла възраст. Някои от симптомите на СДВХ могат да намалеят с времето, защото възрастните успяват да развият механизми на компенсиране. Много от възрастните днес със СДВХ никога не са били диагностицирани в детството си, поради не доброто познаване на проблема в миналото.

Симптоми на синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност при деца

Признаците и симптомите на СДВХ обхващат две основни ключови области: невнимание и хиперактивност/импулсивност. Някои деца проявяват симптоми само от първата група, други по-скоро от втората група, но повечето деца диагностицирани със СДВХ проявяват симптоми и от двете групи.

Симптоми на невнимание:

• Допускане на грешки от невнимание, небрежност
• Затруднено концентриране, лесно отвличане на вниманието, разсеяност
• Детето дава вид, че не слуша, когато разговаряме с него
• Трудно следване на инструкциите
• Проблеми с организирането на задачи и дейности
• Избягване на задачи изискващи продължителните усилия
• Склонност към забравяне и губене на неща

Симптоми на хиперактивност и импулсивност:

• Неспокойствие, трудно задържане на едно място
• Прекомерно движение, бягане и катерене
• Проблем със заниманията, които изискват стоене на едно място (тихи занимания)
• Нетърпение, импулсивност, трудно изчакване на ред
• Често дава отговор, преди въпросът да е бил завършен.
• Детето винаги изглежда в движение
• Прекомерно говорене или прекъсване

Видове синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност

Според DSM-5, съществуват три вида СДВХ в зависимост от основните симптоми и затруднения, които детето изпитва.

• СДВХ с преобладаващо невнимание: детето проявява повече симптоми на невнимание, отколкото хиперактивност или импулсивност.
• СДВХ с преобладаващи хиперактивност-импулсивност: детето проявява предимно симптоми на хиперактивност и импулсивност, а не на невнимание.
• СДВХ комбиниран тип: детето проявява симптоми както на невнимание, така и на хиперактивност-импулсивност.

Съпътстващи затруднения

• Децата със СДВХ често срещат други обучителни затруднения, като проблеми с четенето, разбирането, овладяването на математически умения. Важно е способностите за учене на детето да бъдат обстойно изследвани и анализирани, за да може то да получи адекватна подкрепа както у дома, така и в образователната среда.
• Опозиционно предизвикателно разстройство ОПР: детето проявява лошо, предизвикателно поведение към семейството, близките и приятелите. Характерни за състоянието са прояви на нервни кризи, изблици на гняв, отказ от подчинение, отмъстително поведение.
• Различни поведенчески разстройства
• Тревожно разстройство, което може да причини непреодолимо безпокойство и нервност, включително обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР).
• Емоционални нарушения, включително депресия или биполярно разстройство

Кой може да диагностицира СДВХ?

Диагностицирането на СДВХ се извършва от клиничен невропсихолог, детски невролог или детски психиатър, преминали специално обучение и притежаващи опит със СДВХ, като техните анализи и наблюдения се обобщават, за да се постави диагноза.

• Клиничен невропсихолог : специалист по невропсихологично здраве, преминал специализирано обучение за извършване на диагностика и лечение на когнитивни, емоционални и поведенчески затруднения засягащи развитието на детето. Някои клинични психолози също са обучени да извършват оценка на дефицит на вниманието.
• Детски невролог или детски психиатър: лекар, който е преминал допълнително обучение за специализиране в областта на детското неврологично и невропсихологично здраве.

Важно за родителите е да знаят, че много лекари и психолози не са преминали обучение по невропсихологични разстройства и СДВХ. Диагнозата СДВХ не може и не трябва да се поставя след единствено посещение в кабинета, като се базира единствено на информация от родителите, че детето има проблеми с концентрацията. Невниманието и затруднената концентрация могат да бъде причинени от други здравни или невропсихологични проблеми, които е важно да бъдат изключени след провеждането на задълбочени клинични, когнитивни и поведенчски изследвания.

Как се диагностицира СДВХ?

Диагностицирането на СДВХ изисква цялостна когнитивна и поведенческа оценка извършена от квалифициран специалист невропсихолог (подробен невропсихологичен преглед), клиничен психолог, преглед извършен от невролог или педиатър (преминали специално обучение за работа със СДВХ). Важно е да се изключат други физически или психични състояния, които могат да предизвикат подобни симптоми. Някои от основните стъпки, които могат да бъдат предприети при диагностицирането на СДВХ:

• Събиране на информация: невропсихологът провежда подробно интервю с детето и/или неговите родители или близки, за да събере информация за симптомите, тяхната интензивност, честота и продължителност на проявата им. Също така е необходимо да бъдат поискани данни от училище или други институции, които детето посещава, за да се изгради цялостна представа за затрудненията. и тяхното проявление в различните среди
• Физически преглед: лекарят извършва физически преглед, за да изключи други възможни физически причини за симптомите на невнимание или хиперактивност.
• Оценка на симптомите: невропсихологът извършва цялостен невропсихологичен и когнитивен преглед със специални тестове, които оценят симптомите на невнимание, хиперактивност и импулсивност, като се позовава на диагностичните критерии посочени в DSM-5 (Диагностично и статистическо ръководство на психичните разстройства).
• Диференциална диагноза, изключване на други състояния: лекарят и невропсихологът трябва да изключат наличието на други психични или здравословни проблеми, които могат да предизвикат подобни симптоми или да се проявяват паралелно със СДВХ. За тази цел могат да бъдат препоръчани изследвания като кръвни тестове, електроенцефалограма (ЕЕГ), прилагане на невропсихиатрични скали и въпросници или други подходящи методи.
• Събиране на допълнителна информация : невропсихологът може да се обърне към учителите, семейният лекар или към обкръжението на детето, за да получи допълнителна информация и наблюдения за симптомите и функционирането му в различните среди (обикновено чрез попълването на стандартизирани въпросници за събиране на данни).
• Поставяне на диагноза: ако са изпълнени всички критерии за СДВХ упоменати в DSM-5, на базата на невропсихологичното изследване и невропсихологичното становище, лекарят специалист може да постави медицинска диагноза СДВХ. Невропсихологът и лекарят обсъждат подходящите опции за терапевтиране на състоянието с родителите (фармакологично или нефармакологично).

Важно е да се отбележи, че диагностицирането на СДВХ е комплексен процес, който изисква професионална оценка, извършване на невропсихологични и когнитивни тестове и изключване на други възможни причини за симптомите.

Важността на ранната диагностика на СДВХ

Ранната диагностика и навременна терапевтична интервенция могат да доведат до по-ефективен и успешно овладяване на симптомите на СДВХ. В допълнение, пластичността на мозъка или неговата способност да се променя в отговор на преживяванията, е много по-висока в ранна детска възраст.

Продължителните проучвания показват, че когато децата със СДВХ не са диагностицирани и не са получили нужната подкрепа навременно и правилно, те могат да развият повече увреждания и съпътстващи заболявания в юношеството и в зряла възраст.

Причини за синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност

Проучванията показват, че при провеждането на образна диагностика, хората със СДВХ имат намалена активност в премоторния и префронталния кортекс, областите в мозъка, отговорни за двигателната активност и вниманието. Една от теориите е, че СДВХ е невроразвитиен проблем, който се характеризира с недобро формиране на комуникационните пътища на невроните мозъка. Науката все още не може точно да идентифицира конкретните причини.

Със сигурност знаем, че съществуват рискови фактори, които могат да допринесат за развитието на СДВХ, като те засягат повече момчетата, отколкото момичетата.

• Генетична предразположеност (наличие на член на семейството със заболяването)
• Пушенето на цигари, употребата на алкохол или употребата на наркотици по време на бременност
• Излагане на токсини от околната среда по време на бременност
• Излагане на токсини от околната среда, като високи нива на олово, в ранна детска възраст
• Ниско тегло при раждане, преждевременно раждане
• Мозъчни травми

Неврокогнитивна рехабилитация и поведенческа терапия за подкрепа при СДВХ

Американската академия по педиатрия (AAP) препоръчва прилагането на невропсихологична и поведенческа терапия и обучение на родителите за справяне с нежеланото поведение като първа линия на лечение, преди прилагането на медикаментозно лечение.

• Психообучение: цели да обучи и информира родителите и детето относно СДВХ, неговото протичане, симптоми, затруднения и начините, по които заедно с терапевта да бъдат по-ангажирани в процеса на подкрепа. Родителите и детето със СДВХ получават подкрепа от терапевта относно диагнозата, запознават се с различните начините за справяне със състоянието. Доброто познаване на симптомите, начините и стратегиите за справяне предоставят възможност на родителите да подкрепят детето си по най-добрия начин. Разбирането на разстройството е ключово за ефективното му управление.

• Неврокогнитивна рехабилитация: след извършване на подробен невропсихологичен преглед, който позволява идентифициране на когнитивните нарушения на детето, невропсихологът може да предложи подкрепа, наречена неврокогнитивна рехабилитация. Тя има за цел да подобри способностите на детето със СДВХ в проблемните области, като разчита на неговите силни страни за да развие компенсаторни стратегии. Неврокогнитивната рехабилитация се базира на невропластичността, което е способността на невронните мрежи в мозъка да се променят чрез растеж и реорганизация в следствие на вътрешни или външни стимули.
• Неврокогнитивната рехабилитация развива:
  • уменията за саморегулация ( използване на вътрешен диалог, контрол на импулсивността, устойчивост на разсейване, последователност в изпълнението на задачите)
  • способностите за учене (управление на информацията, стратегии за запаметяване)
• Неврокогнитивната рехабилитация се състои от игри, упражнения, обучение, всички насочени към рехабилитиране или компенсиране на нарушените функции, които при СДВХ могат да бъдат:
  • вниманието
  • работната памет
  • математическите умения
  • екзекутивните функции, включващи уменията за планиране, организация, решаване на проблеми, инхибиторни способности и умствена гъвкавост (когнитивна флексибилност).

• Поведенческа терапия на СДВХ: целите на поведенческата терапия са да насърчават положителното поведение и да обезсърчават нежеланото или проблемно поведение, произтичащо от СДВХ.
  • Обучение на родителите в поведенческа терапия: терапевтът работи с родителите, като ги обучава да използват различни стратегии и умения за положителна подкрепа, с които да управляват по-добре поведението на детето със СДВХ. Друга цел на обучението за родители е укрепването на връзката родител-дете. Този вид поведенческа терапия за родители е най-ефективна при деца до 12-годишна възраст.
  • Поведенческа терапия с деца: терапевтът работи с детето, като прогресивно го научава как да замени проблемното поведение с по-приемливо, как да минимизира импулсивността и невниманието и да укрепи своите организационни умения. Терапевтът може да научи детето да прилага адаптирани стратегии за управление на чувствата, емоциите и реакциите на детето спрямо близките и обкръжението. Най-подходящата възраст, в която децата са готови да започнат провеждане на индивидуална поведенческа терапия е около 8-10 годишна възраст. За деца в училищна възраст, най-добри резултати се наблюдават, когато обучението на родителите и поведенческата терапия с деца се прилагат паралелно.

• Терапия за развитие на социалните умения: детето научава правила, които му позволяват да се интегрира в обществото и сред връстниците си. Областите на терапевтична работа включват:
  • теория на ума
  • управление на емоциите
  • активно слушане
  • умения за започване и поддържане на диалог

Медикаментозна терапия за лечение на СДВХ

Лекарствената терапия, която се препоръчва при СДВХ може да бъде извършвана със психостимуланти и нестимуланти. Според канадските клинични насоки на CADDRA и международния консенсус от 2021 г., психостимулантите обикновено са по-ефективни и се препоръчват като терапия от първа линия, докато непсихостимулантите се използват при непоносимост, противопоказания или недостатъчен ефект от стимулантите. Действието на тези две групи лекарства е различно, но всички те повишават нивата на таргетните невротрансмитери в мозъка, като допамин или норепинефрин, което подобрява комуникацията между различни мозъчни региони и подпомага вниманието и концентрацията. Увеличаването на количеството на тези невротрансмитери помага за подобряване на симптомите, като:

• Увеличава обхвата на вниманието
• Намалява хиперактивното поведение
• Помага за по-добър контрол на импулсивността
• Подпомага екзекутивните функции

Лекарствата имат различно действие при различните деца, за това е важно терапевтът да адаптира терапията, докато се постигнат желаните резултати. Лекарствата могат да имат множество странични ефекти като намален апетит, трудно заспиване и проблеми със съня, повишено безпокойство, поява на тикове, стомашни проблеми, промени в сърдечния ритъм и кръвното налягане, за което е необходимо проследяване. По-голямата част от тези ефекти отшумяват или намаляват в рамките на 4–5 седмици.

СДВХ при възрастните

Симптомите на СДВХ започват в ранна детска възраст, като те се проявяват по различен начин при възрастните. Например хиперактивността намалява с времето, но затрудненията остават, като може да се проявяват като затруднения в концентрацията или като засилено безпокойство. Симптомите на СДВХ при възрастни могат да включват:

• Трудност при задържането на фокус върху задачи, особено дълги или монотонни, лесно разсейване от външни стимули или от собствените мисли.
• Неефикасно планиране: дезорганизираност и проблеми с приоритизирането на задачите.
• Неефикасност при управление на времето, хаотичност, отлагане (прокрастинация), закъснения.
• Проблеми с мотивацията и започването на задачи: отлагане на започването (прокрастинация, парализа), мотивация само при силен интерес или натиск (от приближаването на краен срок за изпълнение).
• Често незавършване на задачи докрай.
• Импулсивност (когнитивна и поведенческа): припряност в действията, трудност да се изчаква, смяна на интереси.
• Проблем при многозадачност.
• Прекомерна активност или силно безпокойство.
• Нарушено управление на емоциите (емоционална нестабилност, дисрегулация): чести и необясними промени в настроението, интензивна емоционална реакция, изблици на гняв, тревожност, трудно успокоение след конфликт, свръхчувствителност към критика. Емоционално прегаряне. Ниска толерантност към фрустрация.
• Проблеми в междуличностите отношения: емоционални изблици, трудности в предаването и разбирането на емоционалните послания.
• Усещане за претоварване и ниска самооценка.
• Проблеми при справяне със стреса.
• Тревожност и депресия – вследствие на хроничен стрес и усещане за неуспех.
• Злоупотреба с кофеин, никотин или алкохол като опит за саморегулация.
• Разстройства на съня (безсъние, късно заспиване, неефикасен сън, сънна апнея (коморбидност)).

Съвети за родители на деца със СДВХ

• Създайте рутина : стремете се да осигурите на детето стабилна и организирана среда у дома, с ясно структуриран график с конкретни часове за всяка дейност.
• Прилагайте външни стратегии за организация: използвайте календари, табла, списъци със задачи, които да помогнат на детето да се организира и да запази фокуса върху задачите си.
• Помогнете на детето да планира: разделяйте сложните задачи на по-прости, по-кратки и лесно изпълними стъпки. Осигурете редовни почивки след по-продължителните задачи, което ще помогне за подобряване на концентрацията и ограничаване на стреса.
• Ограничете разсейването като изключите телевизора, ограничите шума и осигурите тихо и спокойно работно място. Някои деца със СДВХ учат добре, ако се движат или слушат фонова музика. Наблюдавайте детето и разберете в каква среда се справя по-добре. При нужда, сложете ластик на стола или дайте играчка тип фиджет.
• Осигурете здравословен начин на живот. За намаляване симптомите на СДВХ от изключително значение са: здраволсовна и балансирана диета; добра физическа активност; редовен и достатъчен сън.
• Редовната физическа активност помага на децата със СДВХ да освободят енергията си и да намалят хиперактивността.
• Насърчавайте детето да поставя вещите си, дрехите и пособията на едно и също място всеки ден, така че да изгради навик.
• Поддържайте ясна комуникация: Преди да започнете да говорите, уверете се, че детето усъществява зрителен контакт с вас. Бъдете ясни и конкретни, когато разговаряте. Използвайте кратки и ясни инструкции и указания. Уверете се, че детето е разбрало указанията, преди да пристъпи към действие.
• Поощрявайте положителното поведение и успехите: подкрепяйте и възнаграждавайте доброто поведение на детето, независимо дали е в училище, в къщи или в други занимания. Винаги казвайте на детето, когато се е справило добре, като похвалата трябва да е конкретна и незабавна, за да подчертае и възнагради поведението, което искате да насърчите. Уверете се, че поставените цели са реалистични – малките стъпки към прогрес са най- важни!
• Търсете подкрепа: Не се колебайте да потърсите подкрепа от специалисти, които могат да ви помогнат със стратегии и съвети за справяне със СДВХ.

Ранното откриване и точната диагноза на СДВХ са от решаващо значение, тъй като позволяват навременно въвеждане на персонализиран терапевтичен план, включително медикаментозна терапия при нужда. Освен това, поставянето на диагноза помага на родителите и учителите да разберат защо детето се държи по определен начин, вместо поведението му да бъде погрешно тълкувано като „лошо възпитание” или липса на воля.

Ранната диагностика и своевременното започване на терапия дават на децата със СДВХ по-голям шанс да развият пълния си потенциал и да постигнат целите си.

Ако статията ви е харесала и я намирате за полезна, чувствайте се свободни да я споделите, за да достигне до повече хора. Благодаря!