Съдържание
- Какво е опозиционно предизвикателно разстройство
- Какви са симптомите на опозиционно предизвикателно разстройство
- Как се диагностицира опозиционно предизвикателно разстройство?
- Какво причинява опозиционно предизвикателно разстройство?
- Терапия при опозиционно предизвикателно разстройство
- Как да намалите поведенческите проблеми при деца с ОПР?
Какво е опозиционно предизвикателно разстройство
Опозиционното предизвикателно разстройство (ОПР) е невропсихиатрично разстройство, което се характеризира със сериозни поведенчески проблеми, които включват:
- неподчинение, противопоставяне на родителите (или други авторитетни фигури като учители, треньори, настойници)
- враждебно поведение към връстниците
- незачитане на правилата в къщи, в училище или на други места
- чести прояви на раздразнение, гняв, отмъстителност и дори агресия.
За да бъде диагностицирано ОПР, детето трябва да проявява симптомите в продължение на поне 6 месеца.
Важно е да се прави разлика между типичните етапи на развитие на децата между 2 и 4 години, които включват предизвикателно и опозиционно поведение и съществуването на ОПР, в което неприемливото поведение е с висока честота и тежест и нарушава нормалното функциониране в къщи и в училище.
Какви са симптомите на опозиционно предизвикателно разстройство
Признаците и симптомите на ОПР могат да бъдат групирани в три категории:
Гняв и раздразнителност
- Често губене на самообладание
- Чести изблици на гняв, негодувание
- Лесно дразнене от останалите
- Агресия, проявя на неуважителност
Често спорене и предизвикателно поведение
- Прекомерни спорове с възрастните и с връстниците
- Незпазване на правила и изисквания
- Умишлено дразнене на другите
- Обвиняване на останалите за собствените грешки и лошо поведение
Отмъстителност
- Отмъстителност
- Говорене на лоши неща, обиди по време на гневна криза
Как се диагностицира опозиционно предизвикателно разстройство?
Според диагностичният и статистически наръчник на психичните разстройства DMS-5, за да бъде диагностицирано с ОПР, детето трябва да проявява поне четири симптома от всяка от следните групи (виж предишна точка за подробни симптоми) :
- Гняв и раздразнителност: проява на лесна раздразнителност, изблици на гняв, негодувание, неуважителност
- Често спорене и предизвикателно поведение: детето често се кара с възрастните или с авторитетните фигури, не се подчинява на команди или правила, често дразни другите нарочно и често прехвърля отговорността за грешките си върху другите.
- Отмъстителност: демонстрира отмъстително поведение поне два пъти през предходните шест месеца.
Признаците и симптомите трябва да се проявяват най-малко в продължение на шест месеца и да оказват неблагоприятно въздействие върху семейното, социалното и академичното функциониране.
Важно е ОПР да се разграничи от някои други състояния, които могат да се проявят със сходни симптоми, както и да се определи кога ОПР се прорявява като част от други съпътстващи състояния като:
- Леко до умерено опозиционно поведение.
- Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност СДВХ (ADHD). СДВХ е състоянието, което най-често се среща едновременно с ОПР. И двете разстройства споделят общи симптоми и проблеми в поведението.
- Разстройства на настроението (афективни разстройства).
- Тревожни разстройства. Изследванията показват, че някои деца развиват поведенческите симптоми на ОПР като начин за справяне с безпокойството или несигурността.
- Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР).
Какво причинява опозиционно предизвикателно разстройство?
Точните причини за появата на ОПР са неясни, но научните изследвания показват, че причината вероятно е сложна комбинация от генетични, биологични, невробиологични, когнитивни фактори и други фактори от околната среда.
- Генетични фактори: деца, които имат във фамилна анамнеза родители и близки с ОПР, синдром на дефицит на вниманието СДВХ (ADHD), афективни разстройства (разстройства на настроението като депресия или биполярно разстройство), тревожни разстройства или злоупотреба с вещества, може да са изложени на по-висок риск от развитието на ОПР.
- Невробиологични фактори: аномалии в невротрансмитерите като допамин и серотонин могат да допринесат за проблеми с емоционалната регулация и контрола на импулсите, които са характерни за ОПР.
- Когнитивни фактори
- Проблеми с изпълнителните (екзекутивни) функции като планиране, организиране и контрол на импулсите могат да допринесат за появата на опозиционно-предизвикателно поведение. Наличието на незрели мисловни процеси като егоцентризъм, неспособността за контрол на поведението, неправилни когнитивни преценки като погрешно тълкуване на неутрално събитие като умишлен враждебен акт, също представляват рискови фактори.
- Изменения в мозъчната активност: невроизобразителните изследвания разкриват функционални и структурни изменения при деца, диагностицирани с поведенчески разстройства. Регионите, които са засегнати основно включват амигдалата, префронталната кора, инсулата и предната част на сингулата, както и техните взаимосвързани области. Изследванията показват, че децата, диагностицирани с опозиционно предизвикателно разстройство (ОПР), показват намалена мозъчна активност в области, свързани с когнитивните процеси на разсъждение, преценка и регулиране на импулсите. При тях се наблюдава повишена активност в системата за поведенческо активиране (BAS) и намалена активност в системата за поведенческо инхибиране (BIS).
- Системата за поведенческо инхибиране (BIS) регулира реакциите на индивида при проявата на тревожни сигнали, като се активира при наказание и негативни последствия. Функциите на BIS са чувствителни към наказание и негативни последствия, както и при мотивация за избягването им. Физиологичният механизъм включва септохипокампалната система. При децата с ОПР, системета BIS има намалена активност, което може да доведе до:
- Недостатъчна чувствителност към наказание: Липсата на реакция или слаба реакция на негативни стимули или наказание.
- Повишена склонност към рисково поведение: намалена склонност към избягване на рискове и недостатъчно усещане за потенциални опасности.
- Неопазване на себе си: намалена реакция към предупрежденията за опасност.
- Импулсивно поведение: повишена импулсивност, детето действа без обмисляне на последиците.
- Ниски нива на тревожност: липса на отговор или слаб отговор на тревожни сигнали
- Намалено избягване на негативни събития: намалена склонност към избягване на среди и събития, свързани с негативни емоции.
- Недостатъчна чувствителност към наказание: Липсата на реакция или слаба реакция на негативни стимули или наказание.
- Системата за поведенческа активация (BAS) се фокусира върху мотивация, като се активира при сигнали за получаване на удовлетворение, награди. Системата BAS контролира действията, свързани с осъществяването на цели и е свързана с положителни емоции и импулсивност. При децата страдащи от ОПР, системата BAS има висока активност и може да се наблюдава появата на:
- Импулсивно поведение: импулсивно действие без достатъчно обмисляне на последиците.
- Склонност към рисково поведение
- Екстраверсия и търсене на стимулиращи изживявания.
- По-високо ниво на енергия и мотивация: повишено ниво на енергия и мотивация за преследване на цели.
- Системата за поведенческо инхибиране (BIS) регулира реакциите на индивида при проявата на тревожни сигнали, като се активира при наказание и негативни последствия. Функциите на BIS са чувствителни към наказание и негативни последствия, както и при мотивация за избягването им. Физиологичният механизъм включва септохипокампалната система. При децата с ОПР, системета BIS има намалена активност, което може да доведе до:
- Биологични фактори: употребата на наркотични и упойващи вещества, алкохол, никотин по време на бременността са рискови фактори за развитие на ОПР. Високи нива на олово и други тежки метали в организма на майката по време на бременността, както и излагане на други токсини също представляват рискови фактори.
- Фактори от околната среда: пренебрегването, травмата и излагането на насилие могат да увеличат риска за развитие на ОПР. Нестабилна семейна среда с много конфликти може да подтикне децата да развиват опозиционно и провокативно поведение като механизъм за справяне. Несигурност във връзката родител-дете също е рисков фактор.
Терапия при опозиционно предизвикателно разстройство
За да бъде ефективна терапията, тя трябва да бъде съобразена с нуждите и поведенческите симптоми на детето. Лечението на ОПР варира в зависимост от възрастта, тежестта на симптомите и способностите на детето да участва в терапията. Квалифициран специалист би могъл да ви даде правилните насоки относно кой подход е подходящ за конкретния случай.
За да бъде най-ефективна терапията при ОПР, тя изисква цялостен подход включващ обучение за родителите, терапия както с детето, така и с родителите и семейството и подкрепа в училищната среда. Ранната терапевтична намеса значително подобрява резултатите и подобрява поведението на детето.
Индивидуална терапия
Индивуалната терапевтична работа е фокусирана върху детето и му сигурява подкрепа за емоционалните и поведенчески проблеми.
Когнитивно-поведенческа терапия
Представлява прилагане на стратегии, с които децата да успяват да разбират и да изразяват чувствата си, да контролират емоциите и поведението си.
Подкрепа и обучение за родители
Терапевтът помага на родителите да усвоят техники за положителна дисциплина (положително подсилване positive reinforcement), да определят ясни граници и ясни очаквания относон поведението на детето, като остават спокойни и последователни в действията си. Определянето на ясни правила и последствия е от изключително значение за децата с ОПР, които значително подобряват поведението си, когато им е предоставена ясна структура на ежедневните занимания, с ясни правила и предвидими последствия, когато правилата бъдат нарушени.
Обучение по социални умения
Това обучение предоставя разнообразни стратегии на детето как да взаимодейства правилно с останалите, как правилно да реагира в различни ситуации, как да управлява емоциите и поведението си в моментите на разочарование.
Семейна терапия
В някои случаи е необходима семейна терапия, която да предостави подкрепа за справяне с конфликтите в семейството и да подпомогне за подобряването на семейните отношения.
Подкрепа в училище
С цел подобряване поведението в класната стая, учителите могат да използват положително подсилване (positive reinforcement), да приспособяват работата и средата относно затрудненията на детето, като координират начините за подкрепа с терапевта на детето и неговите родители.
Медикаментозна терапия
Медикаментозното лечение не е от първа линия за състояния като ОПР, но в някои случаи приема на стимуланти или антидепресанти може да намали симптомите на ОПР.
Еднократните и краткотрайни терапии не са ефективни при ОПР. Опитът поведението на децата да се управлява със страх или под заплахи, причинява повече вреда, отколкото полза! Децата реагират най-добре на подходи, които възнаграждават положителното поведение и ги учат на умения да управляват негативното поведение и емоциите си.
Как да намалите поведенческите проблеми при деца с ОПР?
- Запазете спокойствие – вие сте модел за подражание и трябва да показвате спокойно и уважително поведение, такова, каквото искате да видите у детето. Избягвайте да се карате, да повишавате тон, защото това може да влоши ситуацията и поведението на детето.
- Винаги хвалете и насърчавайте доброто поведение – подсилвайте положителното поведение, което искате да се повтаря, с конкретни похвали и награди. Препоръчвам използването на система поведение – награда.
- Направете избор – решете кои проблеми в поведението си струва да коригирате и кои можете да игнорирате.
- Установете ясни правила за поведение – определете ясни, кратки правила, съобразени с възрастта, и съответните последствия, когато не се спазват.
- Давайте ясни инструкции – винаги давайте ясни и кратки инструкции, като помолите детето да ги повтори, за да се убедите, че ги е разбрало правилно.
- Давайте право на избор – давайте на детето избор за действие, за да подхраните у него чувството за значимост. „Искаш ли да напишеш домашното преди или след вечеря?“
- Валидирайте чувствата – Винаги отбелязвайте чувствата на детето, като ги валидирате : “Зная, че си разстроен, че не може да играеш сега на телефона. Нека поговорим за това.“
- Бройте до 10 преди да действате! – Поведението на дете с ОПР може да е много предизвикателно за родителите. Дайте си няколко секунди време да се успокоите, преди да обсъдите проблема. Научете детето да се самоуспокоява.
- Извинете се, когато грешите – вие сте модел на подражание. Ако направите грешка – извинете се. Научете детето как да се извинява и да се поправя.
- Потърсете подкрепа от специалист, който може да ви помогне и напътства с избора и прилагането на правилна терапия и стратегии за справяне.
Ако смятате, че детето ви проявява няколко от горепосочените симптоми на ОПР и се нуждае от подкрепа за развиване на саморегулацията, моля, свържете се с мен. Ще се радвам да обсъдим вашите цели и да преценим дали моите услуги могат да бъдат подходящи за вашето семейство.
Използвана научна литература
- Cavkaytar, A., Tomris, G., & Voltan-Acar, N. (2017). Neuropsychological weaknesses in oppositional defiant disorder and conduct disorder. Neuropsychiatric Disease and Treatment, 13, 745–754. https://doi.org/10.2147/NDT.S126692
- Carver, C. S., & White, T. L. (1994). Behavioral inhibition, behavioral activation, and affective responses to impending reward and punishment: The BIS/BAS scales. Journal of Personality and Social Psychology, 67(2), 319-333.
- Maedgen, J. W., & Carlson, C. L. (2000). Social functioning and emotional regulation in the attention deficit hyperactivity disorder subtypes. Journal of Clinical Child Psychology, 29(1), 30-42. https://doi.org/10.1207/S15374424jccp2901_4
- Matthys, W., & Lochman, J. E. (2017). Oppositional Defiant Disorder and Conduct Disorder in Childhood. John Wiley & Sons.
- Quay, H. C. (1993). The psychobiology of undersocialized aggressive conduct disorder: A theoretical perspective. Development and Psychopathology, 5(1-2), 165-180. https://doi.org/10.1017/S0954579400004319
Ако статията ви е харесала и я намирате за полезна, чувствайте се свободни да я споделите, за да може да достигне до повече хора. Благодаря!