Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

15 признака на дефицит на вниманието и хиперактивност при децата

Какво е синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност СДВХ?

Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ или ADHD) е невроразвитийно разстройство, засягащо около 2,4 до 4,5 % от децата в училищна възраст1(Journal of Child Psychology and Psychiatry). Симптомите продължават и в зряла възраст, в различна степен при по-голямата част от засегнатите – около 50- 70% от случаите. 

СДВХ се характеризира с неподходящи за развитието нива на невнимание, импулсивност и хиперактивност. Симптомите варират и понякога могат да бъдат трудни за разпознаване. Много от отделните симптоми на СДВХ могат да се срещат в даден момент при всяко дете с невротипично развитие, без да причиняват особени последствия. При наличие на СДВХ, тези поведения се наблюдават много по-често, отразяват се на успеха в училище и водят до негативни взаимоотношения с връстниците или в семейството.

15 често срещани признака на СДВХ при децата

Симптоми на невнимание

  1. Затруднения със съсредоточаването върху задачи или игри за продължително време. Избягване на задачи, изискващи продължително умствено усилие.
  2. Често прекъсване или разсейване по време на учене, разговори или други дейности.
  3. Слаб контрол на поведението. Затруднения с организирането и изпълнението на задачи, често детето ги оставя недовършени.
  4. Често забравяне и губене на вещи, необходими за изпълнението на поставените задачи.
  5. Хаотични и неорганизирани мисли.
  6. Често забравяне на задълженията или домашните.
  7. Проблеми с разбирането на инструкциите и спазването на правила.
  8. Проблеми при следване на инструкции, които изискват планиране или изпълнение на план. Това може да доведе до грешки по невнимание.

Симптоми на хиперактивност и импулсивност

  1. Неспокойствие, непрекъснато движение на ръцете или краката. Бягане, катерене.
  2. Прекъсване на останалите по време на разговор, трудно изчакване на ред. Отговаря на въпрос, преди да е завършен. Говори прекалено много.
  3. Импулсивно поведение, склонност към рискови ситуации и затруднения при контролирането на импулсите.
  4. Затруднения при стоене на едно място, особено в ситуации, които изискват концентрация.

По-рядко разпознаваеми симптоми

  1. Децата със СДВХ не винаги са буйни и шумни. Някои деца са по-тихи и по-малко ангажирани от другите – взират се в пространството, мечтаят и често игнорират случващото се около тях.
  2. Затруднено контролиране на емоциите, изблици на гняв. Емоционалната дисрегулация не е формален диагностичен критерий в DSM-5, но се наблюдава при значителна част от децата със СДВХ и е важен клиничен маркер.
  3. Често губене (забравяне) на неща, като например играчки, училищни пособия, телефон, дрехи.

Много от тези прояви се срещат периодично при всяко дете. При СДВХ те са постоянни, силно изразени, несъответстващи на развитието и водят до реални затруднения в повече от една ситуация.

За по-пълна информация относно симптомите, диагностиката, причините и терапията на СДВХ , ПРОЧЕТЕТЕ СТАТИЯТА ТУК

Какво може да наподоби симптомите на СДВХ?

Много биологични и психологични проблеми могат да се проявяват със симптоми, подобни на тези при СДВХ.  Тревожност, депресия, нарушения на съня, нарушения за зрението и слуха, както и някои видове обучителни затруднения могат да причинят сходни симптоми.  В някои случаи тези други състояния са основната диагноза, но  в други случаи съществуват едновременно със СДВХ, т.нар коморбидност. Необходимо е пълно невропсихологично изследване и наблюдение на развитието, които да изключат други причини или да потвърдят диагнозата СДВХ.

Ранната идентификация и подходящата комплексна подкрепа са от ключово значение. Без навременна намеса СДВХ е свързан с по-висок риск от академичен неуспех, затруднения в социалните взаимоотношения, тревожни и депресивни разстройства, злоупотреба с вещества и трудности в работата 2(Barkley et al., 2008).  Ранното идентифициране и подходяща терапия са изключително важни!

Ако разпознавате описаните признаци в поведението на вашето дете, обърнете се към невропсихолог, детски психиатър или педиатър за насочване към оценка.

СВЪРЖЕТЕ СЕ С МЕН ЗА КОНСУЛТАЦИЯ:

    Ако статията ви е харесала и я намирате за полезна, чувствайте се свободни да я споделите, за да достигне до повече хора. Благодаря!

    1. https://acamh.onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/jcpp.12381 ↩︎
    2. https://www.researchgate.net/publication/247779807_Book_Review_Barkley_R_A_Murphy_K_R_Fischer_M_2008_ADHD_in_Adults_What_the_Science_Says_New_York_Guilford ↩︎

    Невропсихологичен кабинет

     ул. „Сливница“ 12А
    гр. Сливен 

     ©2026 Valentina Dimitrova-Syarova. All Rights Reserved!      

    Информацията от този уебсайт е авторска, не може да бъде възпроизвеждана!

    Съдържанието на този уебсайт има информативна и образователна цел и не замества  медицинска или невропсихологична консултация

    © Copyrighted content www.valentinadimitrova.com!