Аутизъм – симптоми, диагностика, терапии и интервенции

Съдържание

• Какво е аутизъм?
• Исторически поглед върху аутизма
• Какви са критериите за диагностика на аутизъм според DSM-5?
• Признаци на аутизъм според възрастта
  • Признаци на аутизъм при бебета (0-12 месеца):
  • Признаци на аутизъм при деца (1-5 години)
  • Признаци на аутизъм при деца в предучилищна и начална училищна възраст (5-11 години)
  • Признаци на аутизъм при юноши (12-18 години)
  • Аутизъм при възрастни
• Как се диагностицира аутизъм?
• Съвременни научнодоказани терапии при аутизъм
  • Поведенчески терапии
  • Развитийни терапии
  • Невропсихологична терапия при аутизъм
  • Психологична терапия при аутизъм
  • Логопедична терапия

Какво е аутизъм?

Аутизмът, или разстройство от аутистичния спектър (РАС), е комплексно невроразвитийно състояние, което се характеризира с трайни дефицити в социалната комуникация и социалното взаимодействие, както и с ограничени, повтарящи се модели на поведение, интереси или дейности. Тези затруднения обикновено се проявяват в ранна детска възраст и причиняват клинично значими нарушения в когнитивното, социалното и емоционално функциониране. ¹

Когато хората чуят думата „аутизъм“, често си представят определен тип поведение. Въпреки това, не всички хора с аутизъм проявяват тези общоприети характеристики. Аутизмът е спектър, което означава, че включва широко разнообразие в типа и тежестта на симотомите. Всеки човек с аутизъм има различни потребности, симптоми, способности и начини на взаимодействие със света. Не всички аутисти попадат в класическата представа за аутизъм, която често се налага от медиите или обществото.

Ранното разпознаване, диагностициране и подкрепа са ключови за подобряване на качеството на живот на хората с аутизъм.

Исторически поглед върху аутизма

Терминът аутизъм (от гръцкото “autos”, означаващо “аз, себе си”) е въведен за първи път през 1911 г. от швейцарския психиатър Ойген Блойлер, който го използва, за да опише наблюдаваното “затваряне в себе си” си при пациенти с шизофрения.

Ключови моменти в историческото развитие на концепцията за аутизъм:

• 1943 г.: Лео Канер публикува своето основополагащо изследване “Аутистични нарушения на емоционалния контакт”, описвайки 11 деца със забележително сходни характеристики, които той нарича “ранен детски аутизъм”.
• 1944 г.: Независимо от Канер, Ханс Аспергер в Австрия описва подобна група деца с “аутистична психопатия”, които по-късно стават известни като имащи синдром на Аспергер.
• 1950-1960-те: Преобладава психогенната теория, приписваща аутизма на студено родителство.Психоаналитичен подход, който по-късно е изцяло отхвърлен и днес смятан за напълно неетичен.
• 1980 г.: Аутизмът е признат като отделна диагностична категория в DSM-III (Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства).
• 1994 г.: DSM-IV въвежда по-широката категория первазивни разстройства на развитието, включваща аутизъм, синдром на Аспергер, синдром на Рет, дезинтегративно разстройство в детството.
• 2013 г.: DSM-V обединява предишните подтипове в едно общо състояние – разстройство от аутистичния спектър (РАС) с различни нива на тежест.

Тази еволюция отразява важният преход в разбирането на аутизма от категоричен модел (човек или има или няма аутизъм, съответно случаите със слабо изразена симптоматика са оставали недиагносрицирани или е поставяна погрешна диагноза), към спектрален модел, който признава плавния континуум от симптоми – от леки до тежки. Той отхвърля строгите граници между подтиповете и признава съществуването на аутистични черти дори в общата популация, феномен известен като широк аутистичен фенотип. Разбирането на аутизма като спектър се пренася в DSM-5, където различните подтипове са обединени в общо състояние разстройство от аутистичния спектър РАС, с различни нива на тежест.

Особено важно за диагностицирането и терапията е признаването на динамичния характер на аутистичните симптоми, които могат да се променят с възрастта, с развитието и да се изразяват различно според социалния контекст. Това допълнително подчертава необходимостта от индивидуализиран диагностичен и терапевтичен подход към всеки човек с аутизъм.

Искам да подчертая и изключителната важност на преминаването от психологически/психогенен към невробиологичен модел на разбиране на аутизма. Първоначално аутизмът се е разглеждал като психологическо състояние, което психоаналитиците свързвали с неподходящо възпитание, дистанцирани майки, които уж не успявали да формират емоционална връзка с децата си, неадаптирана семейна динамика. Тази психоаналитична теория за дистанцираните майки е нанесла непоправими щети на хиляди семейства, като е товарила родителите с огромна вина и срам за състояние, което по никакъв начин не са причинили.

Психотерпията опитваща се да “лекува” аутизма чрез психоаналитични подходи, преработване на емоционални травми, holding терпаия и други несъвременни методи, днес се счита за опасна, неетична и потенциално травмираща, трансформираща ролята на родителите във виновници.

В съвремието разполагаме с доказани научни данни при аутизма свързани с генетични фактори, абнормално ранно мозъчно развитие с атипични невронни връзки, които предоставят солидна основа за разбиране на аутизма като невроразвитийно състояние, а не като резултат от психологическа травма или лоши родителски практики. Съвременните невроизобразителни изследвания идентифицират специфични невробиологични разлики в мозъчната структура и функция на мозъка при хората с аутизъм.

Какви са критериите за диагностика на аутизъм според DSM-5?

DSM-5 диагностични критерии за разстройство от аутистичния спектър (РАС):

A. Затруднения в социалната комуникация и социалното взаимодействие

• Трудности в социално-емоционалната реципрочност – вариращи от нехарактерен социален подход и неспособност за водене на нормален разговор (с реципрочност), до липса на споделяне на интереси, емоции или липса на иницииране на отговор на социални взаимодействия.
• Нарушения в невербалната комуникация – трудности в координирането на вербалната и невербалната комуникация, аномалии в зрителния контакт, жестовете и езика на тялото или пълна липса на лицева експресия и невербални сигнали.
• Дефицити в разбирането и изграждането на взаимоотношения – от трудности в адаптирането на поведението към различни социални ситуации, липса на въображаема игра, затруднения в създаването и поддържането на приятелства до липса на интерес към връстниците.

B. Ограничени и повтарящи се модели на поведение, интереси или дейности

• Стереотипни или повтарящи се движения, използване на предмети или реч – например повтарящи се движения (ръкомахане, въртене), ехолалия (повтаряне на думи или фрази), специфични и необичайни начини на използване на предмети (въртене, обръщане, подреждане).
• Силно придържане към рутини или ритуализирани модели на поведение – силен дистрес при промени в обичайната среда, трудности при преминаване от една дейност към друга, стриктно следване на фиксирани навици.
• Силно ограничени фиксирани интереси – необичайно интензивна привързаност към конкретни обекти, теми или дейности.
• Нетипична реакция към сензорни стимули – свръхчувствителност или липса на реакция към определени звуци, текстури, светлини, миризми, болка, температура.

Симптомите трябва да са налице от ранна възраст, въпреки че някои от тях може да станат по-очевидни едва когато социалните и когнитивни изисквания надхвърлят възможностите на детето. Симптомите трябва да водят до съществени затруднения в социалните, професионалните или други ключови сфери на живота.

Признаци на аутизъм според възрастта

Ранните признаци на аутизъм могат да бъдат забелязани още през първата година от живота на детето. Те обикновено се проявяват в три основни области – социална ангажираност, комуникация и двигателно-сетивно поведение. Въпреки че развитието при всяко бебе е индивидуално, някои нетипични модели на поведение могат да бъдат ранни индикатори за аутизъм.

Ранното разпознаване симптомите на аутизма е ключово за започване на навременна терапия, която може значително да подобри развитието на детето.

Признаци на аутизъм при бебета (0-12 месеца):

• Сензорна свръхчувствителност – бебетата с аутизъм често реагират интензивно на определени сензорни стимули (звук, докосване, светлина, вкус, движение), към които изпитват дискомфорт. Те може да плачат повече, да се плашат лесно или да избягват определени усещания, като това поведение често остава необяснимо за родителите.

Признаци на аутизъм при деца (1-5 години)

През първите години от развитието на детето, аутистичните симптомите постепенно стават по-забележими. Родителите често забелязват затруднения в развитието на социалните умения, комуникацията и поведението на детето. Степента на затрудненията варира, но обикновено предизвиква притеснение у родителите, особено когато детето не реагира според очакванията на социални взаимодействия или показва нетипични поведенчески модели.

• Проблеми с разпознаването и управлението на емоции, особено при промяна или стресови ситуации.
• Трудности в започването или поддържането на разговор: Децата може да изпитват затрудненое да водят двустранна комуникация.
• Трудности в разбирането и използването на невербални комуникационни сигнали като зрителен контакт, мимики и жестове.
• Липса на спонтанно търсене на споделено удоволствие и постижения: Дете с аутизъм може да построи висока кула от блокчета, да я разгледа с голямо внимание, но вместо да потърси родителите, за да сподели радостта си от постижението, то ще продължи да се фокусира само върху конструкцията.
• Буквално разбиране на речта и трудности с абстрактни концепции, хумор, ирония
• Липса на разнообразни, спонтанни игри “наужким” или ролеви игри : Децата с аутизъм обикновено не участват в спонтанни ролеви игри или игри “наужким”, които развиват социални умения и въображение.
• Необичаен начин на игра. Подреждане на играчки вместо функционална игра с тях. Фокусира се върху части от предметите (напр. въртене на колелата на играчка кола).
• Необичайно привързване към предмети: Често показват свръхпривързаност към определени предмети, които използват по начин, който не отговаря на тяхната функционалност.
• Трудности в разбирането на социални правила и неписани норми
• Затруднения с промените в рутината или превключването между дейности. Настояване за еднаквост и проява на съпротива срещу промяна.

Признаци на аутизъм при деца в предучилищна и начална училищна възраст (5-11 години)

Симптомите на аутизъм при подрастващи деца могат да варират в зависимост от тежестта на състоянието, но основните области на затруднение включват социалната комуникация, поведението и сетивната чувствителност.

• Повтарящи се фрази или ехолалия : повтаряне на чужди думи или изречения без разбиране. Децата може да повтарят чужди думи или изречения без разбиране на значението им. Например, ако чуят въпрос като „Искаш ли сок?“, могат да го повторят вместо да отговорят.
• Трудности при започване и поддържане на разговор: могат да отговарят кратко, без създаване на диалог. Или да говорят прекалено много върху интересна за тпх тема, без да осъзнават, че слушателят губи интерес.
• Затруднения в създаването и задържането на приятелства: Поради затрудненията в разбирането на социалните норми, децата може да играят сами или да се включват в игри по неподходящ начин, без да разбират правилата на груповата динамика.
• Предпочитание за самостоятелни занимания
• Липса на споделено внимание
• Трудности в разбирането на социални правила и неписани норми: Например, може да не осъзнават, че трябва да изчакат реда си в разговор или, че не е прието да се стои твърде близо до другите.
• Трудности в разчитането на невербални сигнали – неразбиране на изражения, жестове и тон на гласа, което може да доведе до объркване в социални ситуации.
• Буквално разбиране на речта, затруднения с хумора, сарказма или метафорите. Например, ако чуят „Вали като из ведро“, могат да си представят, че от небето наистина пада вода от кофа.
• Ограничени, специфични интереси, интензивен фокус върху една тема : Интензивен фокус върху специфична тема, като динозаври, карти, влакове, планети или числа. Детето може да говори за любимата си тема продължително, без да забелязва, че другите не споделят същия интерес
• Затруднения с промените в рутината или прехода между дейности в ежедневието: децата може да изпитват силна тревожност при промяна на ежедневната рутина.
• Проблеми с разпознаването и управлението на емоции: Детето може да не разбира добре собствените си емоции и тези на другите, което затруднява социалните взаимодействия и води до емоционални изблици.
• Свръхчувствителност или понижена чувствителност към звуци, светлина, допир, миризми или вкусове.
• Склонност към тревожност.

Признаци на аутизъм при юноши (12-18 години)

През юношеството социалните и академичните изисквания се увеличават, което може да доведе до нови предизвикателства за младежите от аутистичния спектър.

• Социална изолация или тревожност – затруднения при създаването и поддържането на приятелства. Юнишуте с аутизъм може да се чувстват неразбрани, да избягват социални ситуации или да бъдат отхвърлени от връстниците.
• Трудности в разбирането на абстрактни концепции – сарказъм, метафори, двойни значения и невербална комуникация могат да бъдат трудни за разбиране.
• Проблеми с организацията и планирането – управлението на времето, спазването на срокове и планирането на учебни задачи могат да са затруднени.
• Затруднения в справянето със социалните изисквания – Очакванията за независимост, участие в групови проекти и сложни социални взаимодействия могат да бъдат стресиращи.
• Засилена осъзнатост за различията спрямо връстниците, което може да доведе до ниско самочувствие, тревожност и дори социално отдръпване.
• Възможна депресия или тревожност като коморбидност – поради затрудненията в общуването и адаптацията, много тийнейджъри с аутизъм развиват съпътстващи състояния като тревожни разстройства, депресия или обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР).
• Физическите и емоционалните промени, свързани с пубертета, могат да бъдат трудни за осмисляне. Юношите може да изпитват затруднения в разбирането на появата на романтични чувства, разбирането на граници и личното пространство и социалните правила.

Аутизъм при възрастни

В зряла възраст, затрудненията се проявяват в различни области от живота, особено в професионалната реализация, автономността и социалните взаимоотношения.

• Справянето с ежедневните нужди може да е невъзможно или затруднено – Организацията на домакинството, управлението на финансите и справянето с неочаквани ситуации могат да бъдат предизвикателство. Някои възрастни с аутизъм успяват да живеят самостоятелно, но други може да разчитат на подкрепа от семейството или социални услуги.
• Социална изолация – Много възрастни в спектъра предпочитат самотата или имат ограничен социален кръг, тъй като взаимодействията ги изтощават. Те могат да изпитват трудности при създаване на приятелства или да не чувстват нужда от социални контакти.
• Затруднения в намирането и задържането на работа – Възрастните с аутизъм могат да са изключително компетентни в дадена професионална област, но да срещат трудности с адаптацията към работната среда, спазването на неофициалните социални норми и управлението на междуличностните отношения.
• Затруднени екзекутивни функции – трудности с планирането, организацията, когнитивната гъвкавост. Липсата на структурираност и рутинност може да доведе до проблеми в ежедневието, като забравяне на важни задачи, трудности с вземането на решения и справянето с променящи се ситуации.
• Силен стрес и претоварване, особено в работна или социална среда.
• Трудности в интимните взаимоотношения – Разбирането на емоционалните нужди на партньора, невербалните сигнали и социалните очаквания във връзките могат да бъдат сложни. Това може да доведе до предизвикателства в намирането на партньор или поддържането на дългосрочна връзка.
• Развитие на компенсаторни стратегии за справяне – Много възрастни с аутизъм развиват техники за „маскиране“ на симптомите си, като съзнателно копират поведението на другите, учат се на социални скриптове и избягват ситуации, които ги претоварват.

Как се диагностицира аутизъм?

Диагностицирането на разстройство от аутистичния спектър (РАС) е комплексен процес, който изисква внимателно наблюдение на детето, анализ на поведението и събиране на информация от различни източници. Извършва се от мултидисциплинарен екип: детски психиатър, детски невролог, клиничен невропсихолог. Тъй като няма специфичен медицински тест (специфични маркери), диагностицирането се поставя на базата на клинична оценка и прилагането на стандартизирани методи.

Родителите често са първите, които забелязват отклонения в развитието на своето дете. Техните наблюдения и притеснения имат съществена диагностична стойност.

Скрининг

Преди формалната диагностика, скринингът служи като първи филтър за идентифициране на деца с риск от аутизъм:

• Универсален скрининг: Препоръчва се за всички деца на възраст 18 и 24 месеца по време на рутинни прегледи при педиатър или невропсихолог, независимо дали детето проявява симптоми.
• Целеви скрининг: Прилага се при деца с повишен риск (например, когато имат сиблинг с аутизъм)
• Инструменти за скрининг:
  • M-CHAT-R/F (Modified Checklist for Autism in Toddlers, Revised, with Follow-Up)

Скринингът не е диагностичен, а идентифицира нуждата от задълбочена клинична оценка. Положителен резултат от скрининг води до насочване към специалисти за извършване на комплексна и задълбочена диагностична оценкакоято да потвърди или изключи диагнозата и да предложи подходящи интервенции.

Събиране и анализ на информация

Диагностичният процес започва със събиране на данни от родители, близки, учители, терапевти и други специалисти, които се грижат за детето. Събраната информация е ценна за разбирането на историята на развитието на симптомите и еволюцията на специфичните затруднения.

Клинично изследване и наблюдение на детето

Вторият основен компонент на диагностицирането е клиничното наблюдение и директната оценка на детето от клиничен невропсихолог, която варира според възрастта:

При по-малки деца:

• Наблюдение в контекст на игра (свободна и структурирана)
• Извършване на специфични задачи за оценка на социално-комуникативните умения
• Игрови сценарии за провокиране на споделено внимание и символична игра
• Оценка на поведението включваща:
  • социален интерес и взаимодействие
  • Вербална и невербална комуникация
  • Повтарящи се поведения и специфични интереси
  • Сензорни реакции и особености

При по-големи деца и юноши:

• Структурирано интервю с детето – ако вербалните умения го позволяват.
• Наблюдение на поведението
• Оценка на социалните и комуникативни умения – включват се дейности, оценяващи способността за разпознаване на емоции и социални ситуации, способността да се разбира гледната точка на другия (теория на ума).

Провеждане на стандартизирани тестове, въпросници, скали или рейтингови инструменти.

• Стандартизирани тестове и въпросници – използват се утвърдени инструменти за оценка на аутизъм, като ADOS (Autism Diagnostic Observation Schedule), ADI-R (Autism Diagnostic Interview-Revised), CARS (Childhood Autism Rating Scale).
• Оценка на когнитивните способности и адаптивно функциониране с помощта на психометрични и невропсихологични скали.
• Оценка на езиково-горворните умения.
• Оценка на психомоторните умения – фината и грубата моторика, координацията и двигателните умения.

Ранната и точна диагностика е ключова за своевременна интервенция, която може значително да подобри дългосрочната прогноза.

Съвременни научнодоказани терапии при аутизъм

Ефективността на терапиите при аутизъм се основава на доказателствен подход, базиран на множество научни изследвания и клинична практика. Тук представям кратък преглед на основните научно потвърдени терапевтични подходи, които показват значителна ефективност при подобряване качеството на живот и функционирането на децата с аутизъм.

Съвременните терапевтични подходи при аутизъм обикновено се фокусират върху развитието на функционални умения, самостоятелност, намаляване на проблемното поведение и подобряване на качеството на живот.

Най-ефективните интервенции трябва да бъдат индивидуализирани, интензивни и да включват семейството.

Съществуват различни терапевтични подходи, като изборът на метод зависи от индивидуалните нужди, възрастта, нивото на развитие и наличието на съпътстващи затруднения. Терапиите обикновено се разделят на следните основни категории, като често се комбинират няколко подхода:

Поведенчески терапии

Поведенческите терапии се фокусират върху промяна на определени поведения чрез анализ на причините и последствията от тях. Приложен поведенчески анализ ABA (Applied Behavior Analysis) е една от най-разпространените, като насърчава желаните поведения и редуцира нежеланите чрез система от награди и проследяване на напредъка. По време на терапията, сложните умения се разделят на малки стъпки, като всяка стъпка се заучава чрез повторение и положително подкрепление (награда).

Макар поведенческите терапии, включително прилагания поведенчески анализ (ABA), да са едни от най-добре проучените и широко използвани подходи при аутизъм, те имат и своите ограничения, които е важно да се имат предвид при избора на терапевтична стратегия:

• Ограничена индивидуализация: ABA често се базира на предварително зададени протоколи и структури, което може да доведе до шаблонен подход, който не отразява напълно индивидуалните нужди, интереси, когниция и стил на учене на всяко дете. Някои деца могат да не откликват добре на силно структурирана и повтаряща се форма на обучение.

• Фокус върху външното поведение: ABA се концентрира основно върху изменение на наблюдаваното поведение, без да навлиза в дълбочина в емоционалните, когнитивните и сетивни преживявания на детето. Това може да доведе до потискане на поведения, които имат комуникативна или саморегулираща функция за детето.

• Риск от механичност в изпълнението на задачи: Поради използването на награди и повтарящи се упражнения, при някои деца се наблюдава появата на механично изпълнение на задачи, заучени поведения, фрази, без реално разбиране или пренасяне на наученото в реални ситуации и естествена среда. Някои деца стават твърде зависими от насоките и наградите, предоставяни от терапевта, и се затрудняват да проявят самостоятелност и инициативност извън терапевтичната среда.

• Възможна повява на емоционална реактивност: При прекалено интензивни програми или неподходящо прилагане на негативни последствия , някои деца могат да изпитат повишена тревожност, емоционален дистрес или загуба на мотивация.

• Етични съображения: Съществуват дискусии в професионалната общност относно етичността на определени техники в ABA, особено когато се използват за „нормализиране“ на поведението на децата, вместо за подкрепа на тяхната индивидуалност и автономност.

Все повече специалисти се стремим към по-хуманистичен и съобразен с детето подход, именно за това не предлагам АВА в неговата цялост, а по-скоро като елементи в комбинация с развитийни, когнитивни, социално-емоционални и семейно-ориентирани терапии. В моята практика винаги предоставям цялостната подкрепа, като винаги се стремя предложената терапия да бъде индивидуална, съобразена с когнитивните, емоционални особености на детето, да бъде базирана около интересите му и да бъде прилагана гъвкаво, етично. Винаги внимавам да спазвам необходимият баланс между структурираност и свободна изява, което е ключово за мотивацията и преноса на умения към естествена среда.

Развитийни терапии

Развитийните терапии са насочени към подпомагане и равитие на умения, които са в основата на цялостното развитие на детето – езикови, комуникативни, моторни, когнитивни, емоционални и социални. Те целят израстването и развитието на автономността на детето в естествения му темп и около неговите интереси.

Терапията на обмен и развитие (Thérapie d’Échange et de Développement, TED), която предлагам, е специализиран терапевтичен подход, създаден във Франция. Методът е разработен за подпомагане на деца с разстройства от аутистичния спектър и други невроразвитийни състояния, като поставя акцент върху емоционалния обмен, комуникацията и развитието на връзката между детето и възрастния. Целите на TED терапията включват: изграждане на автономност и инициативност у детето, развиване на внимание и споделено внимание, насърчаване на комуникацията (вербална и невербална), подпомагане на емоционалната връзка с другите.

• Емоционален обмен – терапията се базира на идеята, че комуникацията започва още преди думите – чрез поглед, жестове, емоции. Възрастният влиза в автентичен контакт с детето, следвайки неговите начини на израз и ритъм.
• Създаване на връзка терапевт -дете – вместо да се налагат умения отвън (както е в поведенческата терапия), TED терапията развива способности чрез създаване на доверие и съвместен опит. Детето се насърчава да изразява желания, да споделя внимание и да влиза в двупосочна комуникация. Този начин на работа развиват желанието и инициативата за комуникация.
• Индивидуален и игрови подход – сесиите включват игрови ситуации, когнитивна стимулация, моторни и сензорни занимания, адаптирани към нивото на развитие и интересите на детето.
• Участие на родителите – в TED терапията родителите са активна част от процеса. Те се насърчават да прилагат същите принципи и в ежедневието, което засилва ефекта на терапията.

Моделът на Денвър за ранна интервенция (Early Start Denver Model, ESDM) е научнообоснован подход за деца с аутизъм на възраст от 12 до 48 месеца. Той се основава на игрова терапия, като насърчава социалната ангажираност, комуникацията и ученето в естествена среда.

DIR моделът (Developmental, Individual-differences, Relationship-based) е холистичен терапевтичен подход, който поставя акцент върху развитието, индивидуалните различия и значимостта във взаимоотношенията. Основна част от този модел е терапията Floortime, при която възрастният следва инициативите на детето чрез игра, за да развие емоционалната свързаност, комуникацията и социалните умения.

Ерготерапия: насочена към развитие на ежедневните умения и самостоятелността на детето. Тя включва:

• развитие на фина моторика ( хранене с прибори, писане, манипулиране на малки предмети);
• груба моторика и координация;
• умения за самообслужване – обличане, хигиена, използване на тоалетна;
• адаптация към различни сензорни стимули – звук, светлина, докосване, движение.

Психомоторна терапия: Психомоториката е цялостен терапевтичен подход, който свързва двигателното, емоционалното и когнитивното развитие на детето. Тя разглежда движението не просто като физическо действие, а като средство за изразяване, комуникация и изграждане на личността. Това я прави особено подходяща за деца с разстройства от аутистичния спектър (РАС), които често изпитват затруднения в областта на сензорната интеграция, емоционалната регулация и социалното взаимодействие. За съжаление, в България все още няма университетска образователна програма по психомоторика.

Невропсихологична терапия при аутизъм

Невропсихологичната терапия при аутизъм се фокусира върху индивидуалния когнитивен профил на детето и използва специализирани методи за подобряване на когнитвните умения, като изпълнителните функции, вниманието, работната памет, когнитивната гъвкавост и социалното познание. Тя се провежда след оценка на когнитивните умения със стандартизирани невропсихологични тестове, обикновено паралелено с провеждането на развитийна терапия, и включва:

• Индивидуални терапевтични сесии за развитие на умения като планиране, организация, саморегулация, внимание, екзекутивни умения.
• Развитие на социалните умения – разпознаване на емоции, теория на ума, разбиране на гледната точка на другия, емоционална интелигентност;
• Подкрепа за адаптиране в училищна и домашна среда, чрез стратегии, които отчитат специфичния стил на учене и сензорна чувствителност на детето;
• Работа със семейството – обучение на родителите за прилагане на подкрепящи и развиващи техники у дома.

Повече за невропсихологичната терапия може да прочетете ТУК

Психологична терапия при аутизъм

Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) подпомага децата и възрастните в спектъра да разпознават мисли и емоции и да развият по-добри стратегии за справяне с тревожност, стрес, депресия и други поведенчески затруднения.

Логопедична терапия

Една от най-често прилаганите терапии при деца с РАС. Тя подпомага: развитието на реч и език; разбирането и употребата на вербални и невербални комуникационни сигнали; използването на алтернативни средства за комуникация при невербални деца като PECS – система за комуникация чрез картини или ДАК – допълваща или алтернативна комуникация или комуникативни устройства.

Изборът на терапия и подкрепа зависи от индивидуалните потребности на вашето дете. Най-добре е специалистите да работят съвместно с вас, за да открият подход, който стъпва върху силните страни на детето и е в синхрон с начина, по който то възприема света.

В заключение, разбирането на аутизма като невроразвитийно състояние, а не като патология, изисква да се отдалечим от остарелите митове и да се обърнем към съвременните научни открития. Всяко дете, младеж или възрастен в спектъра носи уникален профил от способности и има свой начини на взаимодействие със света.

Ключът към ефективната подкрепа е индивидуализираният, интегративен и етичен подход – основан на уважение и реална свързаност. Съвременните терапевтични методи вече не целят “нормализиране”, а изграждане на среда, в която детето се чувства разбрано, прието и насърчено да разгърне потенциала си. Нека не търсим промяна в самото дете, а в начина, по който ние – възрастните, специалистите, обществото – го виждаме, подкрепяме и се свързваме с него.

Ако предполагате, че вашето дете или близък може да проявява симптоми на аутизъм, консултацията със специалист е първата стъпка към правилна оценка и подкрепа. Може да се свържете с мен:

Ако статията ви е харесала, моля чувствайте се свободни да я споделите, за да достигне до повече хора. Благодаря!

1. https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC7317665/ ↩︎