Негативното влияние на екраните върху развитието на децата

Съдържание

• Рискове и дългосрочни последици от прекомерно излагане на екрани. Какво казват научните факти?
• Влиянието на екраните върху когнитивните функции
  • • Нарушение на вниманието, концентрацията и екзекутивните функции (изпълнителни функции)
    • Скорост на обработка на информацията и вестибуларната система
    • Неврологични последици от прекомерното излагане на екрани
    • Способност за разпознаване и разграничаване на реалното от виртуалното
    • Поведенчески и емоционални последици
• Езикови и комуникационни нарушения
• Влошаване качеството на съня
• Влошаване на зрението
• Заседнал начин на живот и наднормено тегло
• Може ли екраните да доведат до пристрастяване?
• Препоръчително екранно време според възрастта

Рискове и дългосрочни последици от прекомерно излагане на екрани. Какво казват научните факти?

В този бързо развиващ се свят технологиите се превърнаха в неразделна част от нашето съществуване. Смартфони, компютри, таблети, видео игри, телевизори… Екраните нахлуват в ежедневието на децата във все по-ранна възраст – по време на разходка, по време на хранене, преди заспиване, по време на пътуване, през свободното време…. Екраните са навсякъде и прекомерната им употреба, според научните изследвания, несъмнено оказва вредно въздействие върху развитието на децата. Колкото по-малко е детето, толкова повече и по дълготрайните са последствията.

Влиянието на екраните върху когнитивните функции

През последните няколко години проучванията, доказващи вредата от прекомерното излагане на екрани непрекъснато се увеличават. Времето, прекарано пред екраните, е свързано с намаляване на когнитивните резултати. Интензивното използване на електронни устройства е свързано с появата на повече симптоми на невнимание и хиперактивност.

Нарушение на вниманието, концентрацията и екзекутивните функции (изпълнителни функции)

Прекомерното стоене пред екран от ранна възраст е причина за намалена концентрация и липса на интерес към учебните занятия в детската градина и училище. Детето става все по-разсеяно, объркано, което може да доведе до затруднения в ученето.

Излагането  на екрани сутрин изтощава вниманието на детето , което в последствие е по-малко способно да се концентрира и учи през останалата част от деня, сочи френско проучване.

Детето ви е съсредоточено пред телевизора или таблета от дълго време и вие си мислите, че има добра концентрация и внимание. Но това, което наблюдавате е така нареченото неволево внимание, което се проявява при появата на външни стимули, движение, звук, промяна в околната среда. Информацията от екраните е под формата на бързо движещи се предмети, ярки цветове, звуци, които инстинктивно привличат вниманието му, без да се изисква усилие от негова страна да задържи вниманието си върху екрана.  Прекомерното стоене пред екран изморява мозъка и по никакъв начин не помага за развиване на способностите за концентрация, необходима за ученето и запомнянето. При включен телевизор в стаята, дори и детето да не го гледа, звуците и шума му привличат вниманието му периодично и го прекъсват в другите му дейности, което отново вреди на способностите за концентрация върху заниманията и запомнянето на информация.

Волевото внимание (насочено внимание) е това, което детето трябва съзнателно и волево да формира и да задържи за да извършва поставени задачи. При волевото внимание мозъкът е съзнателно мобилизиран, за да вложи целия си капацитет в дадената дейност. Детето съзнателно избира да се концентрира върху нужната информация (селекция) и съзнателно пренебрегва стимулите, които го смущават (инхибиция) в изпълнението на задачата. Когато детето е внимателно в клас, то проявява постоянно и активно волево насочено внимание, което е нужно за запаметяването на нова информация.

Излагането на екрани в ранна възраст уврежда и екзекутивните функции, наричани още изпълнителни функции като внимание, работна памет, способност за самоорганизиране и контрол, които участват в регулирането и спазването на правила и инструкции, планирането и изпълнението на различни задачи, автономността, сътрудничеството с връстниците.

Доказано е, че високото фоново излагане на телевизия при деца под пет години (телевизор, който върви в стаята при детето, дори и когато то привидно не го гледа), влошава когнитивното развитие и изпълнителните функции (внимание, работна памет, контрол, импулсивност).

Пуснатият телевизор привлича вниманието периодично и прекъсва детето в другите му занимания и игри, като влошава неговите способности за концентрация. Освен това телевизорът, който върви в стаята намалява количеството и качеството на взаимодействието между родител и дете, които са особено важни за развитието на говора и комуникативните умения.

Скорост на обработка на информацията и вестибуларната система

Бързо променящата се информация, която наблюдаваме в повечето дейности на екрана, като видео игри, филми и други развлечения в социалните медии, оказва негативно влияние върху скоростта на обработка на информацията и вестибуларната система.

Скоростта на информацията идваща от екраните е много по-висока от типичните нива на сензорни промени в средата извън екраните. Колкото по-бързи са промените в сензорната информация на екрана, толкова по-бързо мозъкът трябва да я обработи, което води до сензорно претоварване. Детето може да се справи с обработката на визуалните стимули, въпреки претоварването, но мозъкът му започва да работи много бързо, като се намира в режим на хипер-фокус. Но какво се случва, след като премахнете екрана от детето? Неминуемо последва гняв, тръшкане, криза, хиперактивно поведение, защото мозъкът, който до сега се е намирал в хипернатоварен режим, изведнъж се оказва с много малко стимули за обработка. И превъзбуденото поведение на детето е породено от несъзнателен опит да намери стимули, движещи се с изкуствено бързото темпо на мозъка, породено от сензорното претоварване от екраните.

Сензорната система, която контролира баланса и възприятията за това къде се намира тялото ни в пространството е вестибуларната система. Тя е тясно свързана с визуалната обработка на информация. Когато зрителната система на детето е изключително натоварена с обработката на бързо променящата се информация от екраните, мозъкът блокира вестибуларната система поради риск от свръхстимулация, Известно е, че вестибуларният апарат оказва значително влияние върху емоциите и настроението. Когато при свръхсензорна стимулация вестибуларният апарат е подтиснат, това провокира изкуствена липса на настроение. Когато отстраните детето от екрана, вестибуларната система трябва да се пренастрои за да се върне отново към своите функции, като това може да породи резки промени в настроението. Използването на физическа активност е добра краткосрочна техника, която спомага за по-безпролемно моментно адаптиране на детето от свръхстимулация от екраните към стимулация с нормални темпове.

Повтарящите се моменти на свръхстимулация от екраните по време на етапите на развитие на детето от 0 до 9 годишна възраст, могат да причинят постоянни промени в скоростта на обработка на информацията. Двегодишното дете може да израсне като се чувства „комфортно“ в супер бързия темп на свръхстимулация от екрана, а да се чувства неудобно в нормалния темп на ежедневието, където се изисква фокус, постоянство, търпение.

Неврологични последици от прекомерното излагане на екрани

Могат ли екраните да променят мозъчните структури? Обширно проучване проследява кохорта от 10 000 деца на възраст от 9 до 10 години в продължение на 10 години. След проведено изследване с ядрено магнитен резонанс (ЯМР) на 4500 от децата, които прекарват повече от 7 часа на ден пред екран, изследването установява, че тези деца имат преждевременно изтъняване на мозъчната кора! Изследването все още не е приключило, но тези първи анализи са доста притеснителни.

Друго проучване на деца между 3 и 5 години (Hutton, 2022), отново установява изтъняване на мозъчната кора при деца, които прекарват повече време пред екран. Данните установяват недостатъчно добро развитие на областите свързани с езиковото развитие, паметта, социалните умения и способностите за емпатия.

Способност за разпознаване и разграничаване на реалното от виртуалното

В ранна детска възраст, детето усвоява много знания и точно през този период  се научава да  различава истинското от невярното.  При прекомерно използване на екрани, детето не може да   направи разликата между реалност и виртуалност. Това може да  изостри раздразнителността, агресивността и да прокара неправилно разбиране за насилието, защото детето трудно разбира, че това, което вижда на таблета, телефона си или по телевизията, не е валидно в ежедневието. Най-добро би било пълното ограничаване на използването на екрани от  малки деца, а при необходимост е нужна намесата на родителите, които да обяснят  и поставят границата между виртуалното и реалното.

Поведенчески и емоционални последици

Научно изследване, наблюдаващо 2300 австралийски деца на 2, 4 или 6 години показва, че децата, които прекарват най-много време пред екрана до 2-годишна възраст, имат повече проблеми свързани с поведението когато достигнат 4-годишна възраст в сравнение с деца на същата възраст, които са прекарвали по-малко време. Повече време пред екрана и интернет води до повишен риск от излагане на шокиращо или неподходящо съдържание. Това може да допринесе за спад в самочувствието, увеличаване на стреса, тревожността и депресията.

Езикови и комуникационни нарушения

Колкото по-дълго е времето, прекарано пасивно пред екрана, толкова по-голям е рискът от закъснение в развитието на езиковите умения. За всеки допълнителен половин час ежедневна употреба, рискът от забавяне на говора се увеличава с 49%.

Основното езиково развитие и речеви умения на децата се развиват чрез слушане, имитиране и взаимодействие с хората около тях. Контактът, мимиките, жестовете, погледа, интонацията са от решаващо значение за правилното развитие на говора. За съжаление, колкото повече време детето прекарва, седейки пасивно пред екрана, толкова по-малко време му остава за взаимодействие с околния свят.

Научно изследване проведено върху 1077 деца на възраст 18 месеца показва, че около 20% от тях прекарват средно по 28 минути всеки ден, гледайки съдържание на екран (таблет, телевизор, смартфон). За всеки допълнителен половин час ежедневна употреба, рискът от забавяне на говора се увеличава с 49%.

Влошаване качеството на съня

Синята светлина, излъчвана от новите LED екрани, забавя секрецията на мелатонин (хормона на съня), нарушава биологичния часовник и забавя заспиването. Множество проучвания откриват връзка между времето прекарано пред екран и намаляването на продължителността и качеството на съня при деца и юноши. Циклите на съня също са нарушени. А от своя страна липсата на сън се отразява негативно върху когнитивните способности на вашето дете. Често в кабинета ми идват деца с проблеми в съня, които прекарват значително време пред екран преди заспиване. За пълноценен сън, съветвам родителите използването на екрани да се прекрати поне 2 часа преди лягане.

Нощното излагане на LED осветени устройства, като повечето от екраните днес: компютри, таблети, телефони, телевизори с плосък екран, електронни четци, видео игри, потиска секрецията на мелатонин и нарушава естествените цикли на съня. Добрият нощен сън е от ключово значение за правилното развитие на мозъка.

Влошаване на зрението

Синята светлина от екраните оказва вредно въздействие върху очите и по-специално върху ретината. Дължина на вълната излъчвани от екраните води до различни химични реакции, които освобождават токсични молекули във фоторецепторните клетки. Използването на екрани допринася и за рязкото нарастване на късогледството ( според научно изследване публикувано в Ophthalmology).

Заседнал начин на живот и наднормено тегло

Прекарването на твърде много време пред екраните е свързано с по-слабо развитие на двигателните умения, по-лоша хранене, по-ниско ниво на физическа активност и намалена мускулна сила при децата.

Може ли екраните да доведат до пристрастяване?

Пристрастяването към игрите е признато болестно състояние от СЗО, наречено игрово разстройство (gaming disorder), при наличието на което, детето и родителите се нуждаят от специализирана помощ за неговото преодоляване. Пристрастяването към екраните в днешно време е често срещан проблем при децата, но и при възрастните. В мозъка на децата, системата за самоконтрол не е напълно развита, което не им позволява да прекратят обсесивното използване на екрани.

Кога можем да говорим за пристрастяване към екрана? Това е ситуация, при която съответното лице не управлява правилно времето прекарано пред екрана, до степен, че употребата става неконтролируема и предпочитана пред „реалния живот“, а невъзможността за достъп до екрана създава чувство на неудовлетвореност.

Родителите много бързо забелязват, че отнемането на екраните предизвикват крайни реакции у децата – сърдене, недоволство, силен плач, дори тантру. Защо е така? Екраните представляват вид стимулация, която мозъкът ни възприема като жизненоважна, третирайки светлини, шумове, цветове, движения, внезапни събития, които ни изненадват и следователно стимулират първичните реакции на мозъка. Различните игри и забавления предлагат конкретна цел, която да бъде постигната. Това е стимул, на който е трудно да се устои. Когато кликнем върху съдържание и то се разкрие, или след като целта в играта бъде постигната, мозъкът регистрира това като получена награда, след което секретира допамин – хормонът на щастието. Допаминът е невротрансмитер, който се обменя между невроните участващи в така наречената система на удоволствието или система на възнаграждение на мозъка – изпитваме радост, удоволствие, но също така допаминът ни мотивира да търсим нови подобни стимули.

Видеоигрите са лесни за използване, забавни са и не изискват физическо усилие. „Първите нива са лесни и кратки за преминаване. Наградите се получават лесно и незабавно; което винаги насърчава потребителите да искат да спечелят нещо, като останат да играят по-дълго. Да спре да играе е разочароващо за детето, което чувства, че може да стане по-силно и да печели повече в играта”. Откъс от книгата „Изключете децата си от контакта! от Ан Пеймират.

Препоръчително екранно време според възрастта

• Без екранно време до 3 годишна възраст. Образователните ползи на екраните за деца под 24-месечна възраст са ниски и произлизат главно от взаимодействието на родителите с детето, а не от самите програми и медии.
• Преди 3-годишна възраст : избягвайте телевизията и неинтерактивните екрани, защото те помагат за засилване на пасивността на малките деца и ги държат далеч от това, от което основно се нуждаят на тази възраст: комуникация с близките и взаимодействие с околната среда чрез техните сетива – докосване, виждане, чуване, движение. За деца на възраст до 3 години се препоръчва екраните да бъдат използвани единствено за видео-комуникация с близките.
• Не използвайте устройствата за успокоение на детето или като детегледачка
• Без екрани поне 1 час преди лягане и забрана за използване на телефона в спалнята.
• Времето за хранене и часовете за игра родител-дете да бъдат без екрани, както за децата, така и за родителите.
• След 3-годишна възраст може да се въведе гледане на телевизия, но умерено и в присъствието на възрастен, с който детето може да коментира видяното. Продължителността ма времето пред екрана трябва да бъде фиксирана предварително. Не поставяйте телевизор или компютър в детската стая, програмите трябва да се избират заедно с децата (като се спазват възрастовите ограничения).
• Между 3 и 6 години: не предлагайте на детето си личен телефон, компютър, телевизор. Избягвайте да поставяте компютър или телевизор в спалнята на детето. Ограничете времето пред екрана, като зададете ясни правила за това кога могат да се използват и колко дълго. Използвайте екраните, за да развиете креативността на детето, като го насочвате към творчески дейности (да се научи да рисува, да прави снимки, да твори….)
• Между 6 и 9 години: задайте разрешено екранно време и оставете свободата на детето да го разпредели както пожелае. Уверете се, че продължава да отделя време за дейности извън екранните. Предизвикателството не е да се определи времево ограничение по авторитарен и едностранен начин, а да се въвлече детето в процес на саморегулиране, за да стане автономно и да се ограничат рисковете от загуба на контрол в зряла възраст. 
• От 9 години: запознайте детето си с Интернет . Придружете го в това откритие и му обяснете опасностите от Интернет, като настоявате по-специално върху факта, че всичко, което е публикувано в мрежата, може да попадне в публичното пространство, не може да бъде изтрито и не е непременно вярно.
• След 12-годишна възраст: можете да оставите детето си да сърфира в интернет само, при условие че е разбрало напълно рисковете, свързани с тази практика. Заедно определете разрешеното време за интернет (не допускайте нощни и неограничени връзки от стаята му) , информирайте го за опасностите от лоши срещи, порнографията и тормоза. Обсъдете с него какво разрешава законът по отношение на изтеглянето, научете го да спазва означенията PEGI (Паневропейска информация за игрите), които определят възрастови ограничения за всяка игра
• Дайте добър пример, като наложите самодисциплина върху себе си: как ще обясните на децата си необходимостта от саморегулиране, ако самият вие сте постоянно на телефона?

Необходимо е да останете бдителни при първите предупредителни знаци, за да предотвратите прекомерно използване на екрани в детството, както и по-късно в зряла възраст. Изолацията, забавянето на говора, раздразнителността, агресивността, тревожността, липсата на интерес към други дейности… могат да бъдат признаци за прекомерна употреба.

При неправилно и прекомерно използване, екраните могат да бъдат истинска  пречка за когнитивното, емоционално, социално и в някои аспекти и физическото развитие  на децата.  Затова е важно да се ограничи използването им в ранна възраст, както и поставянето на рамка в по-късна възраст, която да насърчава детето да регулира времето пред екрана.

Можете да следвате правилото на Serge Tisseron „3-6-9-12“ , което посочва, че на децата преди 3 години не бива да се дават екрани, освен, когато се използват за комуникация с близки, а след 3 години трябва да прекарват силно ограничено време, винаги придружени от възрастен.

Освен това не забравяйте, че децата гравитират към екраните чрез процеса на имитация – те искат да бъдат като вас. Затова от съществено значение е да ограничете използването на екрани в компанията им!

Желаете ли да ограничите времето на детето пред екрана? Няколко полезни съвети може да прочетете в тази публикация.

Ако статията ви е харесала, моля чувствайте се свободни да я споделите, за да достигне до повече хора. Благодаря!