Съдържание
- Какво е дисфазията
- Най-често срещаните прояви на дисфазия
- Какви са напътствията за действие ?
- Свързани разстройства
- Как да улесним ученето на децата с дисфазия ?
Какво е дисфазията
Дисфазията е специфично нарушение на езиковите и говорните умения (според класификацията на DSM V). Дисфазия на развитието е трайно невроразвитийно нарушение. Наличието на дисфазия можем да подозираме, когато детето има тежки нарушения в развитието на говора след 5-годишна възраст и това при липса на физически, психологически и интелектуален дефицит.
В зависимост от вида, дисфазията засяга способностите за изразяване – експресивна дисфазия, или способностите за разбиране – рецептивна дисфазия. В някои случаи могат да се наблюдава комбинация от двете форми, като тогава говорим за смесена дисфазия.
Причините за дисфазията са неврологични и тя не е следствие на забавяне в интелектуалното развитие на детето, на проблеми с говорния апарат, нито на дефицит на стимулация (депривация) или на проблеми със слуха.
Сред децата, които имат проблеми с говорните умения и започват да говорят късно (около 2-3 години):
- половината ще наваксат забавянето
- за другата половина трудностите ще продължат и след 5 годишна възраст, въпреки предложената терапевтична намеса. Тогава може да говорим за дисфазия.
Дисфазията има важни последици върху живота на засегнатото дете:
- На социално ниво : трудностите при изразяване и разбиране влошават общуването и връзката с другите. Тези затруднения могат да предизвикват неподходящо поведение.
- На академично ниво: проблемите с изразяването и разбирането могат да затруднят научаването на учебния материал и да затруднят разбирането на инструкции.
Най-често срещаните прояви на дисфазия
Засягащи изразяването:
- Детето говори много малко или изобщо не говори
- Детето говори по “бебешки”, а думите, които владее са ограничени
- Речта му е накъсана и е трудно разбираема за хора извън семейството. Детето говори, но е трудно да се разбере какво казва, тъй като думите и изреченията му са неясни
- Може да създаде впечатление, че говори на чужд език
- Детето се затруднява при намирането на точната дума
- Tрудно съставя изречения, казва Пия, вместо Искам да пия сок.
- Конструкцията на изречението му е неправилна
- Не използва или използва предлозите неправилно
- Трудно дефинира концепции или идеи
Засягат възприемането и разбирането на езика :
- Разбирането на речта е засегнато в различна степен – детето изглежда не разбира, трудно изпълнява инструкции, не обича да слуша приказки, трудно се включва в общи занимания с други деца
- Детето не разбира дълги и сложни изречения
- Абстрактните думи са трудни за разбиране
Какви са напътствията за действие ?
При наличието на симптоми на нарушения в говорното развитие и подозрения за дисфазия, от съществено значение е да се извърши неврологична, невро-психологична и логoпедична оценка. Оценката на езиковите нарушения задължително трябва да бъде мултидисциплинарна.
Преди да се постави диагноза дисфазия, специалистът трябва да се увери, че затрудненията не могат да бъдат обяснени със загуба на слуха, малформация на фонаторните органи, интелектуална недостатъчност, мозъчна травма, придобита в детството, разстройство в развитието или емоциите или сериозна образователна депривация .
Дисфазията може да бъде диагностицирана след 5 годишна възраст. Но първите признаците могат да се проявят около 3 годишна възраст. Преди 5 години е трудно да се разграничи дисфазия от забавяне на говора.
Първа стъпка: диференциална диагноза
Необходимо е да се изключи всяка друга неврологична, невропсихологична, психична или друга причина, която да е в основата на говорните нарушения. За целта са необходими консултации с невропсихолог и с невролог, който трябва да има подход към комплексните езикови нарушения. Извършването на аудиологичен преглед от УНГ специалист е от особено значение, за да се изключи наличието на загуба на слуха.
Прегледът от невропсихолог дава възможност да се уточни пълният когнитивен профил на детето. Невропсихологичната оценка ще позволи да се изключат други нарушения или когнитивни дефицити, които биха могли, пряко или косвено, да повлияят на езиковите умения и които могат да бъдат объркани с езиково разстройство.
Невропсихологичната оценка дава възможност да се направи диференциална диагноза не само чрез оценка на езиковите способности на детето, но и чрез определяне на:
- Интелектуалното функциониране
- Нивото на развитие на когнитивните функции като внимание, памет, възприятия, графомоторни умения, визуално-пространствени умения, екзекутивни функции и др.
- Психо-емоционалния профил на детето
Само пълната невропсихологична оценка може да позволи да се провери дали езиковото разстройство не се обяснява с наличието на едно от следните състояния:
- Леко интелектуално увреждане . Уменията за вербална комуникация могат да бъдат силно увредени при деца с интелектуални затруднения. При децата с дисфазия, интелектуалното функциониране и невербалната комуникация са съхранени.
- Разстройство от аутистичния спектър. Децата с аутизъм могат да имат езикови затруднения, които наподобяват тези при деца с езиково разстройство. Дисфазията на развитието не се характеризира с интелектуална ригидност, ограничени интереси, стереотипно поведение, затруднено адаптиране към промяна или затруднени взаимоотношения и социализация.
- Психоафективно разстройство. Езиковите разстройства не са причинени от психо-емоционално разстройство. Въпреки това е важно да се отбележи, че дете, което не е в състояние да се разбере или да изрази своите нужди, чувства и тревоги, може да изпитва фрустрации, което може да доведе до неадаптивно поведение и прояви на тревожност или депресия.
- Селективен мутизъм. Наличието на преживявания и проблеми като социална тревожност, стресови преживявания, насилие и други, може да накарат дете, което е напълно способно да говори и разбира, да се изолира в мълчание в определени ситуации или в присъствието на определени хора.
- Дефицит на вниманието със или без хиперактивност. Децата, които не могат да мобилизират правилно и ефикасно вниманието си в клас, могат да изпитат затруднения, които засягат всички учебни предмети. Проучванията показват, че 80-90% от децата, диагностицирани с дефицит на вниманието, имат говорни и езикови нарушения.
- Синдром на Жил де ла Турет Gilles-de-la-Tourette. Това е наследствено невропсихиатрично разстройство, което може да наруши способностите за комуникация и за учене.
- Друго заболяване от неврологичен произход. Има и други разстройства от неврологичен произход, които са или наследствени или придобити (напр. мозъчна травма на главата; инсулт), които могат пряко или косвено да повлияят на говорните езикови умения и могат да бъдат объркани с езиково разстройство в развитието.
Не винаги е възможно да се постави ясна диагноза от първата оценка, особено при по-малки деца. Дисфазията може да се диагностицира след 5 годишна възраст. Ако случаят е такъв, ще бъде предложено:
- провеждането на логопедична рехабилитация за определен период от време (приблизително 6 месеца)
- последващ втори контролен невропсихологичен преглед (6 месеца след началото на рехабилитацията) с оглед изясняването на първоначалните наблюдения и анализ на развитието на затрудненията във времето
- консултация с лекар-специалист
Втора стъпка: рехабилитация
След като бъдат отхвърлени всички вероятни неврологични и невропсихологични причини, които могат да доведат да нарушения в говора (след извършен преглед с невролог, невропсихолог, УНГ), може да бъде предложена оценка на говора и логопедична терапия.
При много малки деца (преди тригодишна възраст), ролята на логопедът е под формата на насочващо обучение и практически съвети към родителите. След три годишна възраст, може да се обмисли индивидуална логопедична терапия.
Ако невропсихологичният преглед открива съпътстващи когнитивни отклонения, се провежда невропсихологична рехабилитация. Например засегната краткосрочна или работна памет, проблем с екзекутивните функции могат да са първопричина или да утежнят говорните затруднения. Невропсихологът е специално обучен да рехабилитира проблемните когнитивни функции и да помага на пациентите да развиват и използват компенсаторни стратегии целящи намаляване на затрудненията.
От съществено значение е да се започне ранна терапевтична подкрепа и проследяване, които ще сведат до минимум последствията.
Развитието на дисфазията до голяма степен зависи от :
- вида и тежестта на първоначалното езиково нарушение
- точността на диагнозата
- качеството на предложената терапия
- семейната подкрепа
- подкрепата и адаптацията в училище
Родителите са основни партньори в рехабилитацията. Резултатът винаги е най-добър, когато семейството, училището и терапевта работят заедно за преодоляване на затрудненията. Учителите трябва да насърчават детето с дисфазия да се обучава, като адаптират учебния процес и го подкрепят в трудностите на обучението.
Свързани разстройства
Често дисфазията е придружена от други нарушения като:
- Дислексия – нарушение на четенето
- Дизортография – нарушение на правописа
- Нарушение на възприятията за време и пространство
- Поведенческо разстройство
Как да улесним ученето на децата с дисфазия ?
След като трудностите са ясно идентифицирани и диагностицирани от специалист, предлагам някои възможни решения, които да помогнат на детето да компенсира и да приеме по-добре затрудненията си в къщи и в училище.
- Избягвайте да предлагате заучване на дълги стихове или уроци, поради затрудненото запаметяване на слухова информация. Информацията ще бъде научена много по-лесно, ако бъде поднесена под формата на рисунки, прости диаграми или бъде организирана в мисловни карти.
- Помагайте на детето да изрази мислите си , като преформулирате вместо него, подавате липсващите думи.
- Винаги контролирайте околния шум по време на работа в училище и в къщи
- Осигурете визуален и физически контакт: сложете ръка на рамото му, докато поддържате очен контакт
- Предпочитайте кратки и прости изречения.
- Говорете бавно, като леко преувеличавате артикулацията.
- Давайте само една инструкция наведнъж, като опростявате възможно най-много. Подходящо е и използването на пиктограми, когато разбирането е затруднен0.
- Информирайте съучениците за трудностите на детето с дисфазия, за да избегнете негативно отношение в клас.
- Не принуждавайте детето да говори пред целия клас, ако не желае
Дори и да имат проблеми с общуването и затруднения с изразяването на това, което мислят и чувстват, децата с дисфазия притежават много способности! Въпреки дисфазията, те са интелигентни, жизнени и може дори да ви изненадат с уменията и креативността си!
Ако статията ви е харесала и я намирате за полезна, чувствайте се свободни да я споделите, за да достигне до повече хора. Благодаря!
